Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Та нали дори героят от Октомври Антонов-Овсеенко, също бивш троцкист, е писал на 24 август в „Известия“: „Тези хора не са само двуличници, не са само страхливи гадове на предателството, те са диверсионен отряд на фашизма.“

Ами учените?

„Да бъдат безпощадно унищожени най-злостните врагове на съветската страна!“ — призовават академиците Бах и Келер.

„Безпределна е нашата любов към партията, към Сталин — пишат професорите Лурия, Вишневски, Шерешевски, Готлиб, Маргулис, Гориневская, Вовси и други. — Ние ще оградим като жива стена нашия велик вожд, до последна капка кръв ще браним в негово лице най-светлите надежди на човечеството.

За претърпелите банкрут политически бандити не бива да има никаква пощада.“

Ами дейците на културата?

Режисьорът Птушко: „Ние трябва да повишим болшевишката си бдителност, по-зорко да охраняваме завоеванията на революцията от посегателствата на троцкистко-зиновиевските предатели на родината.“

Народният артист на републиката Ак. Васадзе: „Настоявам за разстрел на фашистката банда. Никаква пощада за враговете и предателите на нашето велико отечество.“

Народният артист на републиката М. Климов: „Преди три дена в «Известия» бе отпечатано стихотворение на ученичката от 10-и клас на Кадиевското училище №1 Ева Нерубина. В рефрена на това стихотворение по адрес на троцкистко-зиновиевските терористи се казваше: «Разстрел за вас, псета — това е съдът!»“

Аз, старият човек, народният артист на републиката, всецяло се присъединявам към тези думи, казани от едно дете.

А ето и самото стихотворение на Ева Нерубина, стихотворението, което излезе във всички вестници.

Това детско стихотворение ужаси Саша — едно дете настоява хора да бъдат разстреляни като псета. А защо трябва да се разстрелват кучетата? Нали децата обичат животните. Или вече не ги обичат?

Какво става все пак? Какво става? Къде е истината?

Обикновено Саша преглеждаше набързо цялата поща, всички вестници, после започваше внимателно да чете всеки поотделно.

Този път той дълго не можа да се откъсне от августовските вестници, няколко пъти, замисляйки се над всяка дума, препрочете отчета за процеса и отзивите за него. Разбираше, че тук е заложена и неговата съдба, сега разбираше и Всеволод Сергеевич, и Лидия Григориевна — настъпват черни времена и тяхно начало е един грандиозен спектакъл.

Едва на следващия ден взе да преглежда останалите вестници. През юни с метеж, ръководен от генерал Франко, бе започнала гражданска война в Испания, в нея срещу републиката участвували марокански, а така също и германски и италиански редовни части. Вестниците пъстрееха от имена на испански градове и провинции: Мадрид, Барселона, Валенсия, Баскония, Астурия, Андалусия, Естремадура, Кастилия, Ирун, замяркаха се и нови имена на хора: Асаня, Хирал, Ларго Кабалеро, Хосе Диас, Долорес Ибарури, наречена още Пасионария, тоест Пламенната…

След разстрела на Зиновиев и Каменев вестникарската истерия веднага бе секнала. На 10 септември бе публикувано съобщение на Прокуратурата на СССР: „Следствието не установи юридически данни за привличане на Н. И. Бухарин и А. Н. Риков под съдебна отговорност, поради което делопроизводството е прекратено.“ Народният комисар по вътрешните работи Ягода е свален от поста си и е заменен с някой си Ежов. Снемането на Ягода говори, че именно той е виновен за незаконните репресии и за неоснователните обвинения срещу Бухарин и Риков. Разбира се, Ягода не може да е правил каквото и да било без знанието на Сталин и е не повече от изкупителна жертва, но Сталин е бил принуден да отстъпи, партията се е показала по-силна от Сталин, партийните кадри не са такива пешки, каквито ги представяше Лидия Григориевна Звягуро, те са се оказали способни да се противопоставят на Сталин, да ограничат, да поставят преграда пред неговата терористична политика. Може би Сталин маневрира, значи не е чак толкова всесилен, а партията значи е бдителна.

Но най-поразен остана Саша от проекта за нова конституция. Дори беше трудно да повярва човек. Въвеждаше се всеобщо и пряко избирателно право, при тайно гласуване, гарантираха се пълни демократични права и свободи за гражданите на СССР: равноправие, независимо от пол, националност, имуществено положение, осигуряваха се и се гарантираха свобода на словото, печата, съвестта, на уличните шествия и демонстрации, на обединяването в обществени организации.