Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Да ги пощади би означавало да обяви за простими такива чудовищни престъпления.

Да ги пощади би означавало да поощри и други подобни престъпления.

Да ги пощади би означавало да нанесе непоправима вреда на партията и държавата.

Виктор Юго е казал: престъпникът си остава престъпник независимо дали носи дрипи на каторжник или корона на монарх. Красива, но чисто по френски безсмислена фраза. Престъпникът се ръководи от лични мотиви, владетелят — от интересите на държавата и затова не може да бъде престъпник, защото само владетелят решава кое отговаря на интересите на държавата и кое не отговаря.

Ленин много говореше за правда и искаше правда. Вярно, Ленин беше велик революционер, но революционер, възпитан, за съжаление, със западни представи за морал и нравственост и затова нелишен от някои буржоазни предразсъдъци.

„Съвест“ е абстрактно, празно понятие. „Съвест“ е прикритие на инакомислието: „Аз не съм политик, нямам политически възгледи, имам само съвест.“ Хитра и ловка формулировка.

Хората, надарени с така наречената съвест, са хора опасни. Те смятат, че имат право сами да решават кое е нравствено и кое е безнравствено и разпростират това право върху всичко, включително и върху политиката. Така наречената съвест им позволява да съдят за действията на партията и държавата, тоест за НЕГОВИТЕ действия. Така наречената съвест им позволява да имат убеждения, различни от НЕГОВИТЕ убеждения. Това трябва да се пресече веднъж завинаги.

Навремето Маркс е писал, че никой не може да бъде хвърлен в затвора заради своите политически и религиозни убеждения. Лесно му е било на Маркс да пише така — той не е притежавал държавна власт. И Маркс си е носил буржоазните предразсъдъци. Ако бе притежавал държавна власт, щеше да съобрази, че политическите възгледи бързо се превръщат в политически действия, че инакомислещият човек е потенциален враг.

Ленин създаде партия, способна да завземе и удържи властта. Но такива партии вече са съществували в историята на народите. Те са завземали и удържали властта, но са я удържали само известно време.

ТОЙ създаде партия, която ще удържи властта завинаги.

ТОЙ създаде партия от съвършено нов тип, партия, различна от партиите от всички времена, партия, която не само е символ на държавата, но и единствена обществена сила в държавата, партия, членуването в която е не само най-важното качество на членовете й, но и съдържание и смисъл на живота им. ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие.

Такава партия в историята на човечеството не е съществувала. Такава партия е гаранция за непоклатимостта на държавата, на НЕГОВАТА държава.

Но щом партията е абсолют, значи и вождът й е абсолют. Именно вождът на една партия е висшето въплъщение на нейния морал и нравственост.

И онова, което прави ТОЙ, е морално и нравствено. Друг морал и друга нравственост няма и не може да има. И моралът, и нравствеността трябва да служат на държавата, да отговарят на интересите на държавата, на НЕГОВИТЕ задачи.

Сега главната задача е кадровата революция. За да унищожим днешните и бъдещите врагове, трябва преди всичко да унищожим предишните врагове.

Излязоха на Бородинския мост. Сталин го харесваше. Харесваха му мощните каменни подпорни стълбове, на които почиваше, харесваха му обелиските в чест на Бородинската битка с металните мемориални плочи, харесваха му заоблените колонади с военните атрибути. Силна, солидна, красива архитектура. Ето така трябва да се строи, а не като днешните архитекти формалисти: тромави, безизразни кутийки.

Изкачиха се до Смоленския площад, навлязоха в Арбат.

Сталин отново се замисли.

И тъй, първият етап е проведен, първият процес приключи, подсъдимите са разстреляни.

Какви са уроците от този процес? Той безспорно оправда провеждането си. Със Зиновиев и Каменев е свършено завинаги, свършено е физически и политически. Това първо.

Второ: на процеса прозвучаха имената на Пятаков, Радек, Соколников, Серебряков и други троцкисти. Те вече са арестувани, води се следствие по делото на „Паралелния център“, в който са членували. Но обвиненията в терор не са достатъчни. В края на краищата терорът е една от формите на борба. Марксистите официално не признават терора, но не защото бил безнравствен, а защото не е ефективен. А есерите например го намираха ефективен и го използуваха. И народоволците го използуваха. В руското революционно движение индивидуалният терор има стари и дълбоки корени. Ако раздухваме тази тема, тя може да пусне корени в съзнанието на младежта. Ще се намерят подражатели. Това не бива да се допуска. Ето защо на членовете на „Паралелния център“ трябва да се предявят други, не по-малко сериозни обвинения.