Анатолий Рибаков - Трийсет и пета и други години

Трето: бяха споменати имената на Бухарин, Риков, Томски, Угланов и на други десни, тоест създадена е основа за съд и над тях.

След като в съда бе споменато името му, Томски се застреля на 22 август във вилата си в Болшево. Централният комитет осъди този факт. Но с постъпката си Томски само потвърди сериозността на обвиненията срещу него и следователно срещу всички бухаринци.

Четвърто: бяха споменати и арестувани няколко военни — командирите на корпуси Путна и Примаков, командирът на дивизия Шмит, което създава основа за ликвидиране на военните заговорници начело с Тухачевски.

Това са положителните уроци от процеса. Но има и отрицателни. Главният отрицателен резултат е лошата му подготовка, недомислието и неточността в дреболиите, които позволиха на мошеника Троцки да организира в буржоазната преса опровергаваща кампания.

Разбира се, такава кампания трябваше да се очаква, но гафът с Голцман е възмутителен. Точно една седмица след разстрела на подсъдимите официалният орган на датското правителство вестник „Социалдемократен“ публикува съобщение, хотел „Бристол“, където според показанията на Голцман той се бил срещнал със Седов и оттам отишли при Троцки, бил съборен още през 1917 година и в Копенхаген нямало друг хотел „Бристол“.

Това е голям гаф. Нагласил го е Ягода, за да опорочи процеса. Да, ТОЙ им подсказа мисълта за среща на Голцман с Троцки, но защо са избрали несъществуващ хотел, защо изобщо решиха да е в хотел? Голцман можеше да каже, че са се срещнали на гарата. Нали Голцман даде показания, че е заминал за Копенхаген от Берлин специално, за да се срещне с Троцки. Тъй че Седов може да го е посрещнал на гарата и да го е завел при татенцето си.

Толкова е ясно, толкова е просто. Не, измислиха тоя хотел, на всичко отгоре и несъществуващ. Такива гафове повече не бива да има. Но и Ягода вече няма да го има.

Ягода седеше срещу Сталин, оправдаваше се за гафа с „Бристол“: някой от сътрудниците сбъркал списъка на хотелите в Осло с Копенхагенския, „Бристол“ имало в Осло. Този сътрудник е строго наказан.

— Как е наказан? — попита Сталин.

— Понижен е в звание, прехвърлен е на работа в Управлението на лагерите.

Сталин го изгледа тежко.

— Това е вредителски акт, преднамерен акт, замислен за дискредитиране на процеса. Виновният следва да бъде предаден на Военния трибунал. И онези, които са го тласнали към тази постъпка, също да се предадат на Военния трибунал.

— Слушам — отговори Ягода, — но този служител, казва се Дяков…

— Не ме интересуват имената на вредителите, провалящи задачите на партията — прекъсна го Сталин.

— Слушам — устните на Ягода нервно потрепваха, — този служител е направил грешката сам, объркал е списъците на хотелите в Осло и Копенхаген…

— Сам… — Сталин се бе втренчил в Ягода. Спасява хората си, пази ги от удари… — Добре, нека сам да отговаря за всички.

Замълча, после попита:

— Къде се намират троцкистите, които не дадоха показания?

— Засега са тук в Москва.

— Разпитайте всички отново и онези, които откажат да дадат показания, предайте на Военния трибунал като терористи. Решенията на трибунала да не се разгласяват. Колкото до активните терористи, които нито веднъж не са капитулирали, нека не заемат вече места в лагерите. Няма място за тях на съветска земя — нито в лагери, нито в затвори, нито в заточение. Освободете от тях съветския народ.

— Слушам — устните на Ягода все така трепереха.

— Тези хора са завинаги врагове на партията, врагове на съветската държава. Поведението на Смирнов на съда го доказа напълно очевидно, той излезе пред съда тъкмо за да компрометира съда. Нека за това да понесат отговорността неговите съмишленици. Стига! Вече десет години се разправяме с тях. Държавата ни си има по-важни работи от храненето на заклетите врагове на съветската власт.

— Слушам.

Сталин се поусмихна: страх го е да поема отговорност, страх го е да върши каквото и да било без документи, без протокол, без признания, без обичайната формалистика.

— Изпратете по лагерите хора за произнасяне на присъдите като пълномощници на ОСО.

Сталин отново прикова в Ягода тежкия си поглед. Надява се, че там те пак ще се захванат с казуистика, пак ще си приготвят оправдателни документи. Не, няма да дочакат.

— Да не се правят никакви дознания, да не се предявяват никакви обвинения — заключи Сталин, — нека началниците на лагери съставят списъци на кадровите троцкисти, продължаващи в лагерите и затворите своята контрареволюционна дейност, своите троцкистки контрареволюционни разговори, своите антисъветски изказвания. И точно по тези списъци да се издадат присъдите. И веднага да се изпълнят.