Роберт Хюлик - Поети и убийци

Съдията изпи третата си чаша чай.

— От думите на прислужничките, които са го обслужвали, излиза, че кандидатът вече бил идвал в Цинхуа. По всяка вероятност има приятелка тук.

— По дяволите! — възкликна Луо. — Във всеки случай не е от „Сапфиреният будоар“. Описах го на момичетата: не са го виждали.

— Освен това — продължи съдията — подозирам, че Сун е дошъл тук с цел, която е държал да бъде опазена в пълна тайна, и че историческите му проучения са били само претекст — той извади от ръкава си бележките на Сун и ги подаде на Луо. — Тези шест малки страници са всичките записки, които Сун е направил за две седмици.

Луо хвърли поглед на изписаните листове и поклати глава с разбиране.

— Сун е прекарвал следобедите в архива само за да поддържа версията си — продължи съдията. — Нощем се е заемал с истинските си дела. Прислужничката го видяла да се измъква една вечер, облечен целия в черно.

— Никаква следа ли няма къде е ходил и какво е правил през тази нощ, Ди?

— Не, прислужничката е близка с едно момче от съседната чайна, който, изглежда, е голям гуляйджия, но никога не е виждал Сун по кръчмите. Тази прислужничка вярва в приказките за лисици — добави той, като се изкашля. — Твърди, че Сун имал приятелка лисица и че точно тя го била погубила.

— О, да, вярно, че лисицата е важно действащо лице в тукашните народни вярвания. В резиденцията си имаме олтар, посветен на нея, за да ни пази. Недалеч от Южната врата също има един, доста по-голям. Мисля, че е по-добре да не намесваме магиите в тази история. И без тях си е достатъчно объркана.

— Напълно съм съгласен с вас, Луо. Нали не отхвърляте вероятността за някаква семейна разправия?

— Не, разбира се. Господин Мън се ползва с прекрасно име, но това, естествено, нищо не означава. Може да се е запознал със Сун по време на първото му пребиваване в града. Освен това, Ди, той едва ли не започва лично разследване още от първия миг, когато зърва тялото. А и изгаряше от желание да ни натрапи заключенията си. Че какво по-лесно от това да заобиколи къщата и да потропа на портата на собствената си градина! Ох, и тази история с приятелката никак не ми харесва. Набърка ли се жена, неизбежно изскачат неприятности… — отбеляза той с въздишка. — Само това е хубаво, че утре няма да има съдебно заседание заради празника. Получаваме някаква отсрочка.

Луо си наля още една чаша чай и потъна в мрачно мълчание. Съдията Ди го погледна въпросително и зачака да чуе намеренията му за по-нататъшния ход на разследването. Ако всичко това се бе случило в Пуян, съдията щеше да нареди на помощниците си Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган да се разровят за сведения около дома на търговеца на чай и неговата личност, около семейството му и наемателите. Един опитен агент може да измъкне множество полезни и интересни подробности и от зарзаватчията, и от продавачите на риба и месо. Да не говорим за онова, което може да се научи от амбулантните търговци, както и от хамалите, от носачите и хората, които се навъртат около тях. Луо продължаваше да мълчи и Ди се обърна към него:

— Тази вечер не можем да предприемем нищо заради тържеството. Отделихте ли вече хора от съдебния персонал, които да проведат по-задълбочени проучвания?

— Не, Ди, аз не използвам хора от съдилището за рутинни работи. Всички поверителни разследвания се провеждат от моя стар домоуправител — и като видя учуденото изражение на съдията, обясни: — Старият хитрец е роден и отрасъл тук. Има трима родственици, много съобразителни и отракани мъже, които работят съответно при един сарафин, един златар и в една много посещавана гостилница на пазара. Плащам им щедро, при това от моите лични средства, а те ми служат вярно като осведомители и търсачи. Тази система действа доста добре, а и ми дава възможност да следя за работата както на съветника си, така и на останалите хора от съдилището.

Съдията Ди бавно поклати глава. Самият той имаше пълно доверие и много разчиташе на стария сержант Хун, както и на тримата си помощници. Но всеки магистрат имаше свободата да действа по свое усмотрение, а системата на Луо очевидно не беше лоша, още повече че по времето на предишния си престой Ди бе имал възможност лично да оцени способностите на стария домоуправител.

— Наредихте ли на домоуправителя си да… — започна той, но в този момент на вратата се почука.

— Някоя си госпожица Юлан ви моли да я приемете, ваше превъзходителство — доложи от вратата началникът на стражата.