Роберт Хюлик - Поети и убийци

Поетът погледна разсеяно картичката.

— Много мило от ваша страна, Ди — машинално произнесе той и като посочи басейна с рибките, продължи по-дружелюбно: — Погледнете онази малка рибка в ъгъла, там под онова листо. Забелязвате ли странната светлина в огромните й учудени очи? Кара ме да си мисля за нас хората… слисани наблюдатели. Извинете — добави той и вдигна глава. — Отглеждането на рибки е любимото ми занимание и забравям всякаква вежливост. Откога сте тук, Ди?

— Пристигнах завчера.

— А, да! Чух, че префектът свикал магистратите. Надявам се, че ви харесва в Цинхуа, Ди. Знаете ли, аз съм роден тук.

— Много красив град и съм извънредно радостен заради щастливия случай, който ми позволява най-сетне да се запозная с неговия най-блестящ и изискан…

— Не блестящ, не! — прекъсна го поетът, поклащайки глава. — Съвсем не, за съжаление — той прибра в ръкава си малката кутийка от слонова кост с храната за рибки. — Извинете ме, Ди, но днес не се чувствам много добре. Поклонението пред олтара на прадедите ми ме потопи в миналото… — той замълча и някак смутено изгледа госта си. — Тази вечер ще бъда в по-добра форма. Налага се, тъй като моят приятел академикът както всеки път ще ме въвлече в литературна полемика. Той притежава действително енциклопедични знания за литературата, Ди, и е несравним във владеенето на езика. Може би е малко високомерен, но… Предполагам, че сте го посетили, преди да дойдете тук, нали? — тревожно попита той.

— Да, разбира се.

— Чудесно. Трябва да ви предупредя, че въпреки непринудеността, която си придава, Цао има твърде високо мнение за своето обществено положение и се докача от най-дребните неточности. Убеден съм, че вечерята в тесен кръг ще ви хареса, Ди. Няма опасност човек да скучае в присъствието на брат Лу. Привилегия ще е да се срещнем с този наш колега, който толкова се прочу. Би трябвало… — той внезапно запуши устата си с длан. — О, аз се разприказвах, а нашият общ приятел Луо ме закле да пазя тайна. Той обожава малките изненади, както навярно ви е известно. И така, простете ми, че не ви предложих чай, но се чувствам наистина доста уморен, Ди. Ще отида да подремна малко преди вечерята. Миналата нощ спах зле, в странноприемницата беше толкова шумно…

— Моля ви, отлично ви разбирам, напълно естествено!

Съдията се сбогува с поета, като почтително се поклони с пъхнати в дългите ръкави ръце.

След като напусна галерията, си каза, че е изпълнил светските си задължения и че трябва да се види с Луо, за да му разкаже какво бе научил от младата прислужничка. И най-накрая да си поиска чаша чай.

Съдията отиде в кабинета на Као и попита дали магистратът Луо може да го приеме. Съветникът се появи след броени минути.

— Господарят ми ще бъде очарован да се срещне с вас, ваше превъзходителство. Той е в личния си кабинет, в дъното… Надявам се, че негово превъзходителство ще успее да повдигне настроението му — смутено добави той.

Дребничкият магистрат седеше на отрупан с възглавници стол зад огромно абаносово бюро и начумерено се взираше в купчината документи пред себе си. Щом съдията Ди влезе, скочи от стола и радостно възкликна:

— Тия нещастни тълкуватели на календара от нашето министерство на обредите трябва да бъдат уволнени, Ди! Всички до един! Нищо не разбират от работата си! Вижте ги тези тъпаци — предвиждат, че днешният ден е особено благоприятен, а от обед всичко е тръгнало наопаки.

Той се отпусна в стола и гневно изду пълните си бузи. Съдията Ди седна в креслото пред бюрото и си наля чаша горещ чай. Изпи я на един дъх, веднага си наля втора, разположи се удобно и въздъхна с облекчение, заслушан в оплакванията на своя колега.

— Първо това ужасно убийство на кандидата Сун, и то след обилен обяд, което се отрази твърде зле на храносмилането ми. След това съдържателката на, „Сапфиреният будоар“ ме зарадва с вестта, че най-добрата танцьорка е болна. Така че тази вечер ще трябва да се задоволим с две второстепенни, а звездата на програмата се нарича Малък Феникс и изобщо не ми харесва. Дребно хитровато личице, тяло като топлийка, ако мога така да се изразя. Бихте ли ми подали чайника? — Луо наля първо на съдията, който бе успял да изпразни и втората чаша, отпи деликатно и продължи: — И като капак на всичко изненадата, която ви бях приготвил, пропадна. Академикът и дворцовият поет ще бъдат ужасно разочаровани. Освен това на масата ще бъдем петима: вие, Цао, Чан, брат Лу и аз. Нечетно число гости на масата носи нещастие. А в календара пише, че денят бил благоприятен! Уф!… И така, какво ново около нашето убийство? — попита раздразнено той, като постави шумно чашата на масичката. — Началникът на стражата преди малко ми съобщи, че хората му не са открили и помен от разбойник, който да пръска пари. Всъщност в това няма нищо изненадващо.