Роберт Хюлик - Поети и убийци

Лицето на Луо разцъфтя в усмивка.

— Явно е променила решението си! — възкликна той и удари с юмрук по масата. — Може пък и да се окаже, че денят действително е добър. Пусни я да влезе, приятелю! — и като потриваше ръце, се обърна към Ди: — Както установявам, малката изненада, която ви бях приготвил за вечерта, няма да ви се размине, старши братко!

Съдията повдигна вежди:

— Юлан? Коя е тя?

— Скъпи приятелю, нима искате да кажете, че вие, един от най-големите специалисти по престъпните деяния, не сте чували за убийството на прислужничката от манастира „Бялата чапла“?

Съдията Ди подскочи от стола си, зяпнал от удивление.

— Велики небеса, Луо! Не ми казвайте, че става въпрос за онази ужасна даоистка монахиня, която преби до смърт слугинята си с камшик?

— Самата тя, Ди! — радостно възкликна Луо. — Великата Юлан, куртизанка, поетеса, даоистка монахиня, прочута…

Съдията пребледня от гняв.

— Чудовищна престъпница, да! — яростно извика той.

— Спокойно, Ди, спокойно, моля ви! — започна Луо, повдигайки пълната си длан. — Първо бих желал да ви припомня, че според общото мнение на литературните среди обвинението срещу нея е несправедливо. Нейното дело е било гледано първо в окръжното съдилище, после в префектурата, след това в трибунала на провинцията и никъде не се е стигнало до присъда. Именно поради това сега я карат, за да бъде разгледано делото й от Столичния съд. Освен това тя несъмнено е най-талантливата жена в цялата империя. Академикът и дворцовият поет я познават и бяха очаровани, когато разбраха, че съм помолил стражата да й позволи да ми погостува за ден-два — магистратът Луо замълча за миг, сучейки мустаци. — И така, когато днес следобед отидох в странноприемницата, където бе отседнала заедно с ескорта си, точно зад „Сапфиреният будоар“, тя категорично отхвърли поканата ми, като заяви, че не искала да се вижда със старите си приятели, преди изцяло да бъдат опровергани подозренията срещу нея. Можете ли да си представите моето унижение, Ди! Така се надявах да ви предоставя възможност да обсъдите най-нашумелия съдебен случай на годината със самата обвиняема. Предлагам ви един вълнуващ възел, в чието разплитане се провалиха три съдебни инстанции. Така да се каже, поднасям ви я на тепсия! Зная, че поезията не е вашата стихия, Ди, и желаех да ви предложа нещо по ваш вкус.

Съдията Ди поглади дългата си брада, припомняйки си подробности от убийството.

— Оценявам вашето внимание, Луо. И все пак се надявам тя да не дойде. Защото по отношение на интригите ние…

Вратата се отвори. Началникът на стражата въведе висока жена в черно. Без да забелязва съдията Ди, тя се насочи право към бюрото и произнесе с дълбок мелодичен глас:

— Дойдох да ви съобщя, че промених решението си, магистрате. Приемам вашата покана.

— Прекрасно, скъпа, прекрасно! Цао и Чан с нетърпение очакват да ви видят. Знаете ли, че и брат Лу също е тук? Сега да ви представя още един ваш почитател, моя приятел Ди, съдия на Пуян. Ди, представям ви великата Юлан.

Жената погледна разсеяно съдията и го поздрави небрежно. Щом той отвърна на поздрава й с леко кимване, тя насочи цялото си внимание към дребничкия магистрат, който се бе впуснал в подробни описания на отредените вече за нея стаи до покоите на съпругите му в задната част на резиденцията.

Жената се стори на съдията около трийсетгодишна. Реши, че е била голяма красавица. Чертите й все още бяха фини и изразителни, но под очите й имаше торбички, дълбока бразда разделяше красивите й, изящно извити вежди, а чувствената й уста беше оградена от мрежа тънки бръчици. Алените й устни подчертаваха бледността на лицето. Гарвановочерните й коси бяха вдигнати на кок, прикрепен с две дискретни игли от слонова кост. Строгата черна роба елегантно очертаваше заоблените й бедра, тънката талия и доста внушителната гръд. Когато се наведе да поеме чашата с чай, той забеляза, че отрупаните й с гривни и пръстени ръце бяха бели и изключително нервни.

— Благодаря ви хиляда пъти за всичко, което направихте за мен — изрече тя, рязко прекъсвайки излиянията на своя домакин, след което продължи с топла усмивка: — Най-вече заради доказателството, че все още имам приятели! През последните седмици бях започнала да мисля, че всички са ме изоставили… Ако правилно съм разбрала, днес ще има прием?

— Нещо такова, скромна вечеря у дома. Утре ще идем до Смарагдовата скала, за да отпразнуваме заедно Есенния празник.