Роберт Хюлик - Мотив с върба

Момичето остави чашата на тезгяха, изгледа ръката, хванала лакътя му, и каза с равен глас:

— Долу тази мръсна лапа от мен!

Четиримата се разсмяха.

— Първо ще трябва да я понапердашим — извика един як набит мъжага. — Така месото става по-крехко!

Ма Жун скочи. Сега ще видят тези негодници! Но кракът на кукловода се стрелна напред и той се препъна в него. Строполи се ничком на пода между две маси, като при падането строши и един стол. Шлемът му се изхлузи, а когато се опита да стане, главата му се удари в ръба на масата. Падна отново и остана замаян на пода. Чу, че някой извика: „Ох, ръката ми!… Мръсна кучка!“ Последваха нови викове и дивашки ругатни. Вратата се тресна, от тавана се посипа мазилка. След това настъпи тишина. Ма Жун се изправи. Не можеше да повярва на очите си. От четиримата разбойници нямаше следа, а девойката си стоеше при тезгяха, сякаш нищо не се бе случило. Стискаше в ръка чашата си, а кръчмарят забързано я пълнеше. Ма Жун забеляза, че десният й ръкав е изцапан с кръв. Той вдигна шлема си, обърна се към кукловода и изръмжа:

— Тя е ранена! Много гаден номер ми сви, приятел! Ако беше по-млад, щях…

— Седни — спокойно му каза мъжът. — Направих го за твое добро. Човек никога не трябва да се намесва в бой, когато едната от страните е с тежки ръкави. Можеше да бъдеш ранен, лошо ранен, полковник.

Ма Жун седна, вече съвсем изумен.

— Тя се оправи лесно с тях — обясни Юан. — Само счупи ръката на брадатия. Останалите си плюха на петите, преди истински да се бе развъртяла.

Ма Жун замислено опипа цицината на главата си. Знаеше какво представляват тежките ръкави. Законът забраняваше на обикновените граждани да носят ножове или друго хладно оръжие — наказанието беше бой с камшик. Затова някои жени от простолюдието се бяха усъвършенствали в специално бойно изкуство. Носеха в ръкавите си железни топки с размер на голямо яйце и стискайки краищата на ръкавите, все едно държаха във всяка ръка къса тежка сопа. С продължителни тренировки се учеха да улучват всяка точка от тялото на противника с виртуозна точност. Чупеха ръце и рамене, ако се наложеше, и убиваха, прекършвайки вратове със страшното си оръжие.

— Трябваше просто да ми кажеш, вместо да ме спъваш — ядно измърмори Ма Жун.

— Ти така се хвърли да помагаш, полковнико… — сухо отвърна Юан.

Момичето извади желязната топка от десния си ръкав и я постави на тезгяха. После се зае да изчисти кървавото петно в легена за миене на съдове. Явно й беше трудно. Кръчмарят отново бе изчезнал. Ма Жун стана и се отправи към тезгяха.

Тя го стрелна с поглед, сви рамене и протегна ръка към него. Докато плакнеше ръкава й, на Ма Жун му се прииска да й каже, че ако си съблече жакета, работата ще стане много по-лесно, но студеният й поглед го накара да замълчи. Беше висока за жена, лицето й стигаше до брадата му. Небрежно прибраната й коса беше пищна, гъста и много лъскава, сякаш влажна. Установи, че няма други дрехи на себе си освен жакета, корсажа и полата. Белотата на закръглените и гърди прозираше през изтърканата черна коприна.

— Благодаря ви — каза тя, когато той изстиска ръкава й.

Стоеше все така близо до него и той изпитваше непреодолимо желание да я грабне в обятията си, но си даваше сметка, че това е жена, която е свикнала да се държи с мъжете като с равни. Тя прибра обратно топката в ръкава си, а Ма Жун каза:

— Справихте се невероятно бързо с тези мръсници, и то само с една топка — и като погледна празния й ляв ръкав, добави: — Мислех, че винаги се носят по две.

Тя го стрелна с блестящите си очи и каза хладно:

— И с една може.

Ма Жун изобщо не чу кога се бе отворила вратата. Момичето се обърна. Прозвуча сърдит глас:

— Нямаше нужда да бягаш, госпожичке! Можеше да останеш и да подадеш жалба срещу доктора.

Цяо Тай пристъпи и се облегна на тезгяха, а Ма Жун изгледа недоумяващо приятеля си.

— Тъй се случи, че я чух да вика за помощ, братко — обясни Цяо Тай. — На улицата, точно под кабинета на господаря. Един мазник на име Лю я задиряше. При това доктор! — Кръчмарят отново се появи и Цяо Тай се обърна към момичето: — Нещо за пиене, госпожице?

— Не, благодаря — отвърна тя. — Запиши го в сметката ми — каза на кръчмаря, придърпа плътно жакета върху гърдите си, кимна леко към двамата приятели и се запъти към вратата със същата решителна походка, с която се беше появила.

— Къде я срещнахте? — изведнъж се намеси кукловодът. Беше се приближил към тях и тревожно се взираше в Цяо Тай, който го изгледа и повдигна учудено вежди, а Юан припряно попита: — Каква е тази история с доктор Лю?