Роберт Хюлик - Мотив с върба

— Човекът е свестен — обясни кратко Ма Жун. — Пътуващ кукловод.

— Срещнах я на улицата, точно под губернаторския дворец — обясни Цяо Тай. — Свиреше на китара и пееше някаква песен. Доктор Лю се опита да й се натрапи, но когато се появих, тя избяга.

Кукловодът промърмори нещо, поклони се сковано и забърза към масата си. Сложи кутията си на рамо, маймунката веднага се намести отгоре. В другата си ръка Юан взе бамбуковата кошница и излезе.

— Щом всичко е приключило благополучно, да пийнем по каничка хубаво вино и да тръгваме. Имаме доста работа в долния град, братко. Трябва да огледаме онези проклети клоаки.

Ма Жун кимна разсеяно. Той гледаше кръчмаря, който пълнеше каничките им с вино, и небрежно по пита:

— Коя е тя?

— Не знаете ли? Дъщеря е на Юан. Казва се Синьобяло.

— Проклет да бъда! Ами като му е дъщеря, защо се правеше, че не го забелязва?

Кръчмарят сви рамене.

— Може нещо да са се посдърпали у дома. Тя е много умно момиче. Но ядоса ли се, е истинска фурия. И е много добра акробатка! Играе по кьошетата на улиците в долния град заедно с баща си. Има и сестра близначка, нейното име е Корал. Извънредно мило момиче. Свири на китара, пее и танцува.

— Ти си видял Корал, братко Цяо — обърна се Ма Жун към приятеля си.

— Е и? Пиенето е за моя сметка. Какво ти става, човече?

— Да знаеш случайно къде живеят? — попита Ма Жун, докато Цяо Тай оправяше сметката.

Кръчмарят се огледа крадешком.

— Днес тук, утре там. Където ги отвее вятърът.

— Да вървим — нетърпеливо каза Цяо Тай. Когато излязоха навън, вдигна поглед към мрачното небе и въздъхна: — Листо не помръдва.

— В долния град ще е още по-зле — каза Ма Жун. — Нещо ново в канцеларията?

— Само лоши новини. Все повече хора мрат. Лю се качи и разказа пред господаря как е станало нещастието с Мей. Мей беше човек на място, а Лю е мръсник!

Иззад ъгъла се показа кола, теглена от шестима качулати с черни наметала. Горнището на качулките напълно скриваше лицата им, за очите имаше по две дупки. Колата беше претоварена с камара трупове, покрити с платнище. Ма Жун и Цяо Тай бързо закриха устата и носа си с кърпите, увити около врата им. Когато скрибуцащата кола отмина, Цяо Тай измърмори:

— Нашият съдия трябваше да тръгне с правителството. Тук става опасно за изискан човек като него.

— Иди му го кажи! — сухо отвърна Ма Жун и двамата мълчаливо продължиха сред тъмнината.

Свиха по централната улица, която следваше големия канал и пресичаше града от запад на изток. Не след дълго пред тях изникна величественият мост Полумесец. Подпрян на три колони, той се извисяваше високо над канала в полуокръжност, която обясняваше името му. Нащърбените тухли над три века устояваха на пораженията на времето и войните. В нормално време Полумесец гъмжеше от народ и денем, и нощем, но сега беше съвършено пуст. Докато приближаваха към него, Ма Жун спря внезапно, сложи ръка на рамото на приятеля си и заяви сериозно:

— Ще се оженя за това момиче, братко Цяо!

— Защо не вземеш да измислиш нещо ново? — уморено отвърна Цяо Тай.

— Този път е друго — увери го Ма Жун.

— Това май също вече съм го чувал. Ти всъщност за онази фуста в кръчмата ли говориш? Много е млада, братко! Та тя е на не повече от шестнайсет-седемнайсет години. Ще трябва да я учиш на всичко, от самото начало. Един вид, да я изграждаш тухла по тухла. Ти какво, да не би да ти се иска даскал да ставаш? Я по добре си вземи някоя зряла женичка, приятелю, дето знае кое как е! Сума ти време и неприятности ще си спестиш. Ей, ти, от какво бягаш?

Цяо Тай протегна дългата си ръка и хвана един младеж, който тичаше по извития мост. Беше облечен в синя куртка и панталони, на стриганата му глава нямаше шапка.

— Убиха маркиза! — задъхано извика момчето. — Оставете ме. Бързам за градското съдилище, да повикам регистратора…

— Какъв маркиз? — попита Ма Жун. — Кой си ти, по дяволите?

— Аз съм вратарят, господине. От имението на Йи. Майка ми го намери в галерията. Тя е прислужничка на госпожа Йи и сега двете са сами там.

— За онази крепост ли говориш, от другата страна на канала? — запита Цяо Тай. Момчето кимна и Цяо Тай попита отново: — Имаш ли представа, кой го е направил?

— Не, господине! Не мога да разбера как е станало, тази вечер господарят беше сам. Трябва да отида до съдилището и…

— Я стига с това съдилище — рязко го прекъсна Цяо Тай. — Сега върховният съдия се занимава с убийствата и с всичко станало — и се обърна към Ма Жун: — Иди да кажеш на господаря, братко. Аз оттам идвам, двамата с Тао Ган са на терасата. Ще отида с момчето до имението да поогледам — той се взря навъсено в черната грамадна сграда от другата страна на канала и добави: — Йи убит, о, небеса!