Роберт Хюлик - Мотив с върба

— Нека си я успокоява! — ядно отвърна Ма Жун. — Стига ми и една чаша от тази бълвоч, за да ме държи за дълго далеч оттук.

— Тихо! — нежно сгълча човекът маймунката, като я потупа по малката кръгла главица. — Тази кръчма е за непридирчиви посетители, войнико, и за хора с по-леки кесии. Но пък е на удобно место, точно между горната и долната част на града.

— Трябва да си голям шегобиец, за да я наречеш „Обител на Петте благословии“!

— Петте благословии — замислено повтори мъжът: — пари, висок пост, дълъг живот, здраве и много деца. Защо пък да не я нарекат така, войнико? Долепена е за задната стена на последната голяма къща. Отсреща започват бордеите. Кръчмата е един вид пограничен камък, който разпределя петте благословии между бедни и богати. Пари, висок пост, дълъг живот и здраве за богатите. Много деца, прекалено много, за бедните. Четири към едно. Но пък бедните не се оплакват. И едното им е предостатъчно!

Той постави куклата на масата и с няколко ловки движения на дългите си сръчни пръсти отдели главата й. Ма Жун стана и отиде на масата му. Седна на стола срещу него и рече:

— Хубав занаят имаш! Винаги съм обичал добрите куклени представления. И съм се чудел как изобразявате бой с мечове. Какво търсиш?

Мъжът усилено ровеше в една бамбукова кошница.

— Не мога да намеря подходяща глава! — сопна се кукловодът. — Искам истински злодей, като в живота. Ето го тялото, нали виждаш! Голям як мъж, жаден за всичко. Но не мога да намеря подходяща глава.

— По дяволите, та това е лесно! Всичките ви злодеи са с ей такава муцуна — и Ма Жун изду бузи, ококори страховито очи и се озъби злобно.

Кукловодът го изгледа презрително.

— Вярно, на сцената е така. В театъра всички артисти и артистки са ясно разпределени на добри и лоши. Но моите кукли са нещо повече от актьори, войнико. Аз искам те да представляват истински човешки същества в миниатюр. Затова не ми трябват сценични злодеи. Разбираш ли?

— Честно казано, не. Но ти си майстор и си знаеш работата. Как се казваш впрочем?

— Викат ми Юан, Юан Кукловода. От стария град — той захвърли куклата в кошницата и попита: — Познаваш ли стария град?

— Не много добре. Тази вечер ще ходя там.

— Добре се вгледай в тамошните хора, войнико! Виж обитателите на схлупените влажни бордеи, на изоставените мази, почти целите под земята. Аз ги предпочитам пред обитателите на накипрените богаташки домове. При всички случаи! — и като почесваше маймунката по пухкавата козина на гърба, добави замислено: — Бедните винаги са заети с грижата да напълнят стомасите си, това ги поглъща изцяло и не им остава време да измислят жестоки забавления за преситени апетити. Както го правят онези от къщата зад нас! — и той посочи с пръст през рамо.

— Какво знаеш за тях? — небрежно попита Ма Жун. „Този явно е досадник, дано Цяо Тай се появи по скоро“, мислеше си той.

— Повече, отколкото си мислиш, войнико — отвърна Юан. — Тук зад завесата в стената има процеп. Вижда се част от вътрешния двор, всъщност галерията около него. Случайно може и да зърнеш някои от доста странните неща, които се случват там.

— Глупости! — рече раздразнено Ма Жун.

Мъжът сви тесните си рамене.

— Погледни сам.

Той се обърна на стола си, хвана синята завеса на стената и я поиздърпа. Надникна, после се обърна към Ма Жун:

— Гледай как се забавляват богаташите!

Любопитството на Ма Жун беше събудено против волята му, той стана и доближи лице до процепа, който му бе показал кукловодът. Неволно затаи дъх. През малката назъбена дупка в тухлената стена видя полутъмна галерия с покрив от червени керемиди. В дъното се виждаше нещо като еркер с високи прозорци, закрити от бамбукови щори. Отляво и отдясно се точеха редици червени лакирани колони. С безмълвен ужас Ма Жун се взря в една висока слаба фигура, изправена в средата на галерията с гръб към него. Беше мъж, облечен в черна копринена роба, стиснал дълъг камшик. С механични отсечени движения налагаше голото тяло на жена, просната по корем върху ниско легло. Дългата й черна коса се стелеше по червените плочки. Гърбът и бедрата й бяха облени в кръв. Внезапно мъжът спря и ръката му с камшика застина във въздуха. Две големи птици прелетяха между колоните, размахвайки лениво дългите си ярко обагрени криле.

Ма Жун изпсува и се обърна.

— Ела с мен, ще го пипнем този мръсник! — изруга той и разтърси кукловода, който го беше хванал за ръкава. — Не се страхувай, аз съм полковник от гвардията.