Роберт Хюлик - Мотив с върба

— Няма смисъл да бързаме — отвърна невъзмутимо Юан. — Ето го негодника — и с ловко движение дръпна докрай синята завеса. Показа се четвъртита кутия, поставена върху висок триножник. На предната й страна, изрисувана като тухлена стена, имаше процеп. — Това е моят малък куклен театър — обясни Юан, докато наблюдаваше с усмивка обърканото изражение на Ма Жун.

— Да ме вземат дяволите! — избухна високият мъж. Кукловодът попипа задната част на кутията и добави:

— Имам повече от трийсет сценки тук. Все от едно време. Я погледни пак!

Ма Жун притисна буза до процепа и видя елегантна вила на брега на река с израсли наоколо върби. Дългите им клони се полюшваха на лекия ветрец. Появи се малка лодка. Някакъв мъж със сламена шапка гребеше, отдалечавайки се от брега. В задната част на лодката седеше красиво момиче. Внезапно балконската врата на вилата се разтвори и се показа мъж с дълга бяла брада. После настана пълен мрак.

— Свещта изгоря, край на представлението. Понеже беше толкова кратко, е безплатно.

— Как си успял да направиш фигурите толкова истински? И как, по дяволите, ги движиш?

— Изрязвам ги от картон, но добавям тук-там сенки. Получава се една особена дълбочина. Мое изобретение. А фигурите движа, като им опъвам конците от конски косми. Нужни са чевръсти пръсти, но освен това…

Той замълча и се огледа. Вратата се отвори широко и в кръчмата влезе висока стройна девойка.

Тя стоеше неподвижно и оглеждаше високомерно помещението с големите си искрящи очи. Беше облечена доста бедно, със зелен жакет от износен брокат и плисирана черна пола от избеляла коприна. Жакетът беше разтворен отпред и откриваше горната част на пищните й гърди, стегнати в черен корсаж. Изящно изваяното заоблено лице беше твърде бледо и тази бледност още повече подчертаваше червенината на полуразтворените й плътни устни. Блестящата черна коса бе небрежно сресана назад и прибрана на тила, откривайки гладко чело. Ма Жун я гледаше омаян. Струваше му се, че никога не е виж дал по-красиво момиче. Въпреки бедното си облекло беше с царствена осанка. Докато погледът му обхождаше тънкия кръст и заоблените й бедра, изведнъж си даде сметка, че просто я наблюдава, без мислено да я съблича, какъвто си му беше навикът. Тя събуждаше в него странна смесица от респект и привличане, каквато до този момент не бе изпитвал. „Изглежда, наистина остарявам!“ — помисли си той. Малката маймунка надаваше пронизителни писъци.

— Стой мирно! — скара й се кукловодът. Гласът му беше загубил школувания си актьорски тембър.

След като огледа заведението, момичето се отправи към тезгяха с решителна стъпка, като копринената й пола се усукваше около заоблените стройни бедра. То вдигна делвата с вино и я тропна на тезгяха. Кръчмарят се появи веднага, в първия миг погледна недоверчиво посетителката, но изведнъж навъсеното му лице просия. С любезна усмивка й напълни чашата. Тя я пресуши на един дъх и му я подаде да я напълни отново.

— Добра глътка има момата! — с развеселена усмивка подметна Ма Жун на кукловода, без да сваля поглед от нея.

Тя явно долови втренчения му поглед, защото се извърна и го огледа от главата до петите без всякакво притеснение. На Ма Жун много му се искаше да заговори това прелестно създание, но в нея имаше нещо, което го държеше нащрек. Девойката повдигна дългите си извити вежди, тръсна глава, обърна се отново към кръчмаря и му каза нещо. Той се ухили и извади изпод тезгяха дълбока паница с туршия. Тя взе пръчици за хранене и започна да яде с видимо удоволствие. Ма Жун я наблюдаваше възхитен. Най-сетне се обърна към кукловода:

— Познавате ли я?

Юан подръпна края на оределите си посивели мустаци и отвърна:

— Не толкова добре, колкото ми се иска.

Ма Жун тъкмо се канеше да подметне някаква шега за старите пръчове, когато на улицата се разнесоха грубиянски гласове. Вратата се отвори с трясък и в кръчмата нахълтаха четирима нехранимайковци.

— Четири кани… — започна единият, но внезапно спря и се опули в момичето, мачкайки с пръсти мазната си брада. Толкова се заплесна по нея, че дори не видя Ма Жун и кукловода в дъното на кръчмата. Похотлива усмивка изкриви злобната му уста. — О, да, ще цапнем по голяма кана силно вино! — извика той към останалите. — А после и това загладено пиленце! Хайде, братя!

Мъжете заобиколиха момичето. Брадатият го стисна за лакътя с косматата си длан.

— Голям късмет извади тази вечер, скъпа. Четирима мъже са на твое разположение. Мъже и половина!