Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Кой е този?

— Не познавате ли банкера Лън Циен, съдружника на господин Гъ Циюан, възрастния търговец на коприна, който се самоуби вчера?

— Не може да бъде! А за кого жалее?

— О, ама вие май нищо не знаете! Жалее за брат си, разбира се, известния художник Лън Дъ, който изтля миналата седмица.

Съдията Ди благодари и се заслуша внимателно.

— Според инструкциите, дадени тази сутрин от негово превъзходителство — говореше Лън Циен, — бе предприето претърсване на реката до половин миля надолу по течението. Намери се кадифената шапчица на господин Гъ, но не и тялото му. Тъй като семейството на покойника настоява да уредя час по-скоро разплащанията и вземанията му, си позволявам волността да подновя тазсутрешната си молба към негово превъзходителство да издаде все пак смъртен акт, за да мога да оформя необходимите документи. Ако не уредя в договорения срок текущите операции, семейството рискува да понесе значителни загуби.

Магистратът Дън свъси вежди.

— Законът е недвусмислен — заяви той. — Смъртта на човек, който се е самоубил, не може да бъде регистрирана, докато трупът не бъде прегледан от регистратора на смъртните случаи — и като се замисли за миг, продължи: — Тази сутрин вие направихте твърде общо описание на фактите. Сега ни разкажете с подробности какво точно се случи. Възможно е някое обстоятелство да накара съда да преразгледа мнението си. Добре съзнавам, че са застрашени различни финансови интереси, и съм готов да ускоря процедурата, доколкото ми позволява законът.

— Незначителната особа, коленичила пред съда, е дълбоко признателна на негово превъзходителство за справедливите му слова! — започна почтително Лън. — Снощната вечеря, по време на която се разигра ужасната трагедия, причина да се явя тук, бе организирана импровизирано. Преди една луна господин Гъ се допитал до известния гадател Диен Хун, за да узнае кой ден ще бъде благоприятен за начало на строежа на една вила, която възнамеряваше да направи в южните предградия. Диен съставил хороскоп на господин Гъ и го предупредил, че петнайсети от настоящата луна, сиреч вчера, ще бъде лош ден за него. Господин Гъ много се разтревожил и пожелал да научи нещо повече, но Диен само му казал да избягва околностите на жилището си през този ден, уточнявайки, че опасността ще бъде най-голяма около обед. Господин Гъ беше доста нервен човек и предсказанието го разтревожи. Стомашните му болки, които от известно време бяха изчезнали, отново се появиха. Отново прибягна до лекарства за успокоение на страданията си и колкото повече наближаваше фаталният ден, толкова повече губеше апетит. Тревожех се за него и на няколко пъти вчера сутринта се информирах за здравето му. Така научих от домоуправителя му, че бил крайно раздразнителен и отказвал да излезе в градината си. Следобеда, когато най-опасният момент отминал, без да се случи нещо особено, настроението му малко се подобрило. Жена му успяла да го убеди да покани неколцина приятели на вечеря, за да се поразсее. Така получих поканата, както и господин Бан Удъ, съветник на негово превъзходителство, освен това старейшината на гилдията на търговците на коприна. Вечерята бе поднесена в една беседка в дъното на градината, където теренът плавно се спуска към реката. Отначало господин Гъ беше много весел. Шегуваше се, че ето на, дори и толкова изтъкнат гадател като господин Диен Хун може да сгреши. Но към средата на вечерята внезапно пребледня и ни каза, че стомахът му отново го мъчи. Исках да го успокоя и се пошегувах, че причината е по-скоро в нервите му. Тази забележка страшно го разсърди и той се развика, че ние сме безсърдечни, стана от масата и заяви, че отива в стаята си, за да вземе лекарство.

— На какво разстояние е беседката от къщата? — запита магистратът Дън.

— Градината е голяма, ваше превъзходителство, но е засадена само с храсти, така че ние ясно виждахме мраморната тераса, която обгражда къщата от тази страна. Цялата бе огряна от лунната светлина и именно там след няколко минути се появи господин Гъ. На челото му зееше рана, от която течеше кръв и покриваше лицето му. Той крещеше пронизително, тичаше към нас и ръкомахаше панически. Старейшината на гилдията, съветникът Бан и моя милост го гледахме, онемели от ужас. В един миг внезапно смени посоката и се втурна през тревата към мраморния парапет над реката. Скочи през него и се хвърли долу.

Банкерът спря, задъхан от вълнение.

— Какво е станало, докато господин Гъ е бил в къщата? — попита магистратът.