Роберт Хюлик - Лакираният параван

Съдията предплати за три дни и един прислужник ги отведе до стаята им при третия двор, скромно обзаведена, но чиста и далеч от уличния шум. Цяо Тай отвори втората врата, която извеждаше към вътрешно дворче, покрито с мраморни плочи. След като го огледа, той се обърна и хвърли смръщен поглед към чайника, който момчето поставяше върху масичката.

— Вече пихме чай, няма и четвърт час. С тази настилка дворът става чудесно за тренировъчна площадка. Дали да не се поразкършим с тояги, какво ще кажете? След това можем да се изкъпем и да излезем да вечеряме навън, за да опитаме местната кухня.

— Чудесна идея — отвърна съдията. — Още съм схванат от дългата езда от Биенфу.

Двамата мъже свалиха горните си дрехи и останаха само по широки панталони. Съдията раздели дългата си брада на два кичура и ги завърза на тила си. Двамата оставиха шапките си върху масата и излязоха на двора. Цяо Тай изпрати едно момче от конюшнята да донесе две тояги за фехтовка.

Съдията Ди беше първокласен боксьор и майсторски въртеше сабята, но бе започнал едва отскоро да се упражнява в бой с тояги под ръководството на Цяо Тай. Вярно, че този спорт бе по-популярен сред нехранимайковците от кол и въже и разбойниците по пътищата, отколкото в отбраното общество, но на съдията му хареса, защото му се стори полезен и здравословен. Мускулестите ръце на Цяо Тай, както и белезите по загорялото му тяло напомняха, че преди да премине на страната на закона, той бе принадлежал към братството на „зелените гори“. Беше истински майстор в това изкуство. Двамата с неговия побратим Ма Жун едва от една година служеха като помощници на съдията Ди, който можеше само да се похвали със старанието им и на драго сърце прощаваше мудността им при усвояването на изисканите обноски, подобаващи на съдийски помощници. Всъщност грубоватата им прямота го забавляваше.

— Предполагам — каза той, заставайки в гард, — че управителят няма да има нищо против нашата схватка.

— Ако вземе да мърмори, с един удар ще му напъхам черепа в шкембето — заплашително извика Цяо Тай. — Тъкмо ще може да наднича към света през пъпа си! Хайде сега да видим докъде стигнахте със страничния удар.

В същия миг тоягата му полетя към главата на съдията, който я избегна, навеждайки се светкавично, и замахна към глезена на помощника си. Цяо Тай отскочи неочаквано пъргаво за човек с неговия ръст и отговори със страничен удар, пресрещнат от съдията. Дълго време единствено ударите на дърво о дърво и запъхтяното дишане на двамата мъже нарушаваха тишината. Конярите и прислужниците се бяха насъбрали наоколо и се наслаждаваха на безплатното зрелище, без да забележат, че задната врата се открехва. В сянката се мярна изпитият силует на едноокия мъж с отблъскващото лице. Жестокият поглед на единственото му око остана за дълго прикован в двамата фехтовачи, после странният посетител направи крачка назад и вратата се затвори безшумно.

Когато двамата привършиха битката, голите им тела плуваха в пот. Цяо Тай хвърли тоягите на един прислужник и го помоли да им покаже банята.

Две вани, незаети в момента, почти изцяло изпълваха обширното помещение. Парапетът около тях, както и преградите бяха от полиран чам и въздухът ухаеше свежо на смола. Един снажен мъжага само с парче плат около слабините пое панталоните им и ги окачи на стената. После даде на всеки по едно дървено ведро с топла вода и памучна торбичка, пълна със сода и ситно накълцана слама. Съдията и Цяо Тай започнаха ожесточено да се търкат с торбичките, докато прислужникът ги поливаше и им обясняваше:

— Банята е чудесна, нали? Изсечена е в самата скала, върху която е построен хотелът. Топлата вода идва направо от подземен извор. Внимавайте на излизане, камъните в левия ъгъл парят.

Гостите прекрачиха парапета и се потопиха във водата, а прислужникът разтвори една плъзгаща се врата. Пред тях се откри малка вътрешна градина с бананови дървета, които разведряваха погледа с огромните си сочнозелени листа. Двамата мъже дълго блаженстваха в топлата вода, после се разположиха на бамбуковата пейка. Прислужникът се зае енергично да масажира раменете им и се стара, докато не ги изсуши целите. После им подаде чисто памучно бельо и те се върнаха освежени в стаята си.

Тъкмо бяха облекли връхните си дрехи и се канеха да седнат на чаша чай, когато вратата се отвори и се появи грозният едноок мъж.

— Това е оня мошеник от чайната! — възкликна Цяо Тай.

Съдията раздразнено изгледа посетителя.