Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Ако има сбиване, аз съм насреща! — извика той и изпъчи гърди.

Двамата мъже се приближиха до окаяната дъсчена постройка на два ката. Когато Цяо Тай почука, пиянската гълчава, която долиташе от осветения прозорец, секна и едното крило с решетка се открехна.

— Кой е там? — попита дрезгав глас.

— Двама приятели на Ефрейтора — отвърна Цяо Тай.

Чу се прищракването на железния прът, който залостваше вратата. Отвори им рошав момък и ги пусна в ниската стая, изпълнена с миризма на евтино вино и вкиснала пот. Една-единствена мъждива лампа осветяваше помещението. Мъжът, който им отвори вероятно беше келнерът, тъй като веднага застана зад тезгяха в дъното. Като оглеждаше съдията и спътника му, той избоботи навъсено:

— Шефът още не се е върнал.

— Ще го почакаме — отвърна съдията.

Той избра една маса до прозореца и се отпусна на стола с лице към помещението. Помощникът му се настани срещу него и извика през рамо към прислужника:

— Две чаши вино. От най-доброто!

Четирима играчи в другия край на стаята подозрително измериха с очи новодошлите, преди да захвърлят наново заровете. Една млада жена, изправена пред тезгяха, ги оглеждаше без всякакъв свян. Беше с дълга черна пола, пристегната с червен колан, и тъмнозелена блуза, разкриваща стегнатата й кръгла гръд. В косите й бе забодена не особено свежа роза. След като завърши огледа си, тя се наведе към един младеж с красиво, но вече повехнало от безпътен живот лице и му прошепна нещо на ухото. Той сви рамене и я отблъсна грубо, като съсредоточи вниманието си върху играчите, облегнат на тезгяха. Единият от тях, слаб мъж с гъсти мустаци, разклати заровете в чаша от черупката на кокосов орех и след като ги хвърли на масата, обяви провлечено:

— Две четворки… Курви кривогледи мамят момци зорки!

Съседът му, плешив мъжага с широки рамена, събра заровете. Хвърли ги и изруга високо:

— Шест и три. Лош късмет ме затри!

— Е, не може все на теб да ти върви — нахално се ухили младежът, облегнат на тезгяха.

— Я си трай, Студенте! — изръмжа мъжът с голия череп…

Четвъртият играч хвърли заровете, стовари юмрук върху масата и изкрещя:

— Две осмици… Всичко забърсват тия гладници! Насам парата, агънца!

Келнерът постави две чаши вино пред съдията и кисело поиска шест гроша. Съдията бавно отброи четири монети и ги сложи на масата.

— Никога не плащам повече от два гроша за чаша — заяви той.

— Плащай още два или изчезвайте — заяви келнерът. Съдията остави още една монета и когато момъкът се запъти обратно към тезгяха си, заяви на висок глас:

— Мръсен крадец!

Прислужникът се обърна със сгърчено от гняв лице.

— Нещо не е ли наред? — с кротък глас попита Цяо Тай.

Момчето огледа мускулестите ръце на помощника и предпочете да се оттегли безмълвно. В другия край на помещението избухна свада. Плешивият бандит крещеше на младежа:

— Не ни се бъркай в играта, Студенте! Хем не го бива милостинята от паничката на някой монах да измъкне и няма два гроша в джоба си, хем се обажда! Да не съм ти чул гласеца повече!

— Че той ще умре от глад, ако Розов Карамфил не му пуска по нещо — обади се вторият играч и след малко добави: — Но пък научи ли Ефрейтора, кожата му ще смъкне на този помияр, дето се прави на сводник!

Младежът се хвърли към него със свити юмруци, но плешивият го спря с един прав в стомаха. Младежът се олюля с широко отворена уста и се подпря на тезгяха под дружния кикот на четиримата играчи. Момичето извика и се спусна да подкрепи през раменете младия мъж, докато той повръщаше в един плювалник. Най-сетне той се посвести и изправи мъртвешки бледото си лице, а тя го задърпа за дрехата, шепнейки му нещо в ухото.

— Остави ме на мира, глупава кучко! — изкрещя той и я удари през лицето.

Тя се скри зад тезгяха и тихо захлипа, бършейки очите си с дългия ръкав на блузата.

— Прелестна компания — обърна се съдията към спътника си.

Цяо Тай погледна мрачно чашата си и промърмори:

— Това вино е по-гадно и от пукницата на амбулантния търговец.

Обърна се и погледна момичето. То продължаваше да трие лицето си и гледаше с невиждащи очи напред.

— Ако не се беше наклепала с толкова червило и оризова пудра, нямаше да изглежда зле. В тялото си я бива!

Младежът като че ли бе дошъл донякъде на себе си. С рязко движение той изтегли нож от пояса си. Прислужникът протегна ръка иззад тезгяха и му изви китката. Оръжието падна на земята.

— Знаеш, че шефът не обича такива игрички тук — с безизразен глас изрече келнерът.