Роберт Хюлик - Лакираният параван

Плешивият се наведе, вдигна ножа и зашлеви силно с опакото на дланта си младежа през лицето. То веднага се покри с кръв.

— О, господинчото вече се е бил днеска? — промърмори бандитът. — Хубаво са те подредили с тази рана на челото! Не си ли чувал, че деца не си играят с ножове?

В този миг прокънтяха два силни удара по вратата.

— Това е шефът! — извика плешивият и се втурна да отвори.

Влезе нисък набит мъж с рунтави мустаци и широко, грубо изсечено лице, обрамчено с тънка брадичка. Памучна кърпа придържаше посивелите му коси. Носеше широк син панталон и жакет без ръкави, който откриваше косматите му мускулести гърди. Без да отвърне на почтителния поздрав на плешивия, той се насочи право към тезгяха.

— Голяма чаша от моята делва — изръмжа той на келнера. — За малко да ме сгащят, ей! Не се живее вече с тия плъхове от трибунала, дето навсякъде си врат муцуните! — той пресуши на един дъх чашата, премлясна и като забеляза хлипащата девойка, нареди на прислужника: — Я сипи и на Розов Карамфил. И нейната не е лесна.

После погледът му падна на Студента, който бършеше кръвта от лицето си.

— Кой е подредил така Студента? — попита той.

— Извади ми нож, шефе! — обади се плешивият.

— Амии!? Я ела тук, плужек такъв!

Вцепенен от ужас, младият мъж бавно запристъпва към него. Ефрейтора изръмжа, гледайки го презрително:

— Значи господинчото налита нож да вади, така ли? Хайде да те видим тогава какво можеш!

В дясната ръка на Ефрейтора блесна дълго острие, а с лявата той стисна Студента за врата. Прислужникът се покри под тезгяха, но момичето се наведе и докосна рамото на Ефрейтора.

— Остави го, моля те — отчаяно проплака тя.

Ефрейтора тръсна рамене. Едва сега забеляза съдията Ди и неговия спътник. Забравяйки за младия мъж, който трепереше като лист, той се отправи към двамата и извика:

— Кой е тоя брадатият?

— Чужденци, шефе — побърза угоднически да обясни Студента. — Ей сега пристигнаха.

Главата на прислужника изникна зад тезгяха и той се провикна злорадо:

— Брадатият ме нарече крадец, шефе!

— Никой никога не го е отричал, но чужденците винаги са съмнителни — Ефрейтора направи още една крачка към съдията Ди и попита мрачно: — Откъде сте?

— Имахме неприятности — отвърна съдията Ди — и Куншан ни изпрати тук.

Ефрейтора огледа подозрително и двамата, после придърпа един стол и се настани при тях.

— Не познавам много добре Куншан — отвърна той. — Какви неприятности?

— Двамата с моя другар — отвърна съдията — си вадим с честен труд хляба по пътищата. Тази сутрин срещнахме един търговец. Той заяви, че сме му много симпатични, и ни даде десет сребърника, да го помним с добро. После си легна край пътя… сигурно искаше да поспи. Ние пък дойдохме в града да видим в какво можем да вложим парите, обаче търговецът, изглежда, се е събудил в лошо настроение и е дотърчал да се оплаче в съдилището, че сме го били ограбили! Стражниците за малко да ни приберат и добре, че беше Куншан да ни упъти насам. С една дума, чисто недоразумение, предизвикано очевидно от преждевременното събуждане на търговеца.

— Хубава история! — ухили се Ефрейтора. Но подозрителното му изражение бързо се върна и той попита:

— Тая брада за какво ти е? И защо говориш като даскал?

— Тази брада — каза Цяо Тай — той си я пусна, за да се харесва на началството си. Едно време моят приятел беше началник-стража, но се наложи да се оттегли без да дочака пенсия, заради някакво дребно недоразумение. Не си ли бил и ти началник-стража? Като те слушам, явно си човек, свикнал да провежда разпити…

— Ще трябва да поразпитам за вас. И да се разберем, без обиди! Аз със съдилищата нямам нищо общо. Идвам от войската. Ефрейтор Лю от Трети корпус на Западната армия. Набий си го в дебелия череп! Куншан приятел ли ви е?

— Не — отвърна съдията. — Днес за пръв път го срещнахме. Просто се случи там, когато ония пиленца дойдоха да ни търсят.

— По-добре! — процеди Ефрейтора. После махна на келнера: — Ей сега е времето да пийнем всички по едно.

След като всички получиха чаши и отпиха по глътка, Ефрейтора попита:

— Къде сте били напоследък?

— В Бънлай — отвърна съдията. — Но не ни хареса.

— Сигурно! — намръщи се Ефрейтора. — Разправят, че там имало нов началник на копоите, някой си Ди. Няма и седмица как хвръкна главата на един приятел заради този бухал. Бил най-настървеният преследвач на почтените люде в цялата провинция.

— Затова се и махнахме. Иначе хубаво си прекарвахме в странноприемницата на Касапина при Северната порта.