Роберт Хюлик - Лакираният параван

Ефрейтора стовари тежкия си юмрук върху масата.

— Защо не казахте веднага! Тоя кучи син Куншан не може на малкия пръст на Касапина да се хване. Голям мъж беше Касапина, само дето лесно кипваше. Колко пъти съм му казвал, че не бива да вади ножа за щяло и нещяло!

Съдията Ди си помисли, че, в общи линии, мнението на Ефрейтора съвпадаше с неговото собствено. Касапина бе наръгал смъртоносно един мъж и той бе принуден да го осъди на смърт, преди да потегли за префектурата.

— Куншан от твоите хора ли е?

— Не, той работи сам. Разправят, че нямал равен в обирите по къщите. Но е голям помияр! Не идва много често тук… и по-добре. Вие двамата трябва да сте свестни мъже, щом сте били приятели на Касапина. Пуснете една връзка грошове в общата каса и винаги ще сте добре дошли.

Съдията Ди извади от ръкава си една връзка и Ефрейтора я хвърли на плешивия, който ловко я улови.

— Хубаво би било, ако можем да поостанем за няколко дни — каза съдията, — докато се разнесе шумотевицата.

— Става! — каза Ефрейтора и се обърна към младата жена: — Я ела тук, Розов Карамфил, да ти представя двама нови наематели.

Когато момичето се приближи до масата, Ефрейтора обгърна с ръка талията й.

— Тя е хазяйката тук. Била е от занаята, пък и сега не е изгубила форма… нали, моето момиче? Вече се пуска само когато й се прииска нова рокля. Любителски, така да се каже! Бута и на Голия Череп, защото той ми е помощник. Ние тук делим всяка печалба, така че… Нали включваш? — той изгледа замислен съдията и внезапно попита: — Абе ти можеш ли да четеш и да пишеш?

Съдията кимна утвърдително и Ефрейтора извика възторжено:

— Защо не останеш за по-дълго, бе, брат ми? Ще си имаш стая горе, ще слизаш тук, щом ти се допие… и ако загориш много, което си е човешко, не виждам нищо лошо в това да си погукате от време на време с Розов Карамфил. Недей да се цупиш, фльорцо, ще видиш, че брадата му не боде! — той ощипа с благосклонен жест задника на младата жена и продължи: — Представа нямаш, брат ми, какво смятане пада с мрежа като моята! Това са седемдесет човека просяци и джебчии, които идват да се отчитат през вечер. Двайсет процента за мен, десет за Голия Череп, десет за къщата. Аз аритметика не съм учил и всичкото го смятам с чертички и кръстчета. Студента може да ми помогне, но моите хора не го щат. Нямат му вяра. На теб за начало ти давам пет процента, а каквото си изкарате двамата самички, освобождавам го от такса. Навит ли си?

— Примамливо е — отвърна съдията, — но предпочитам да не се заседявам. Не обичам убийствата.

Ефрейтора бутна настрани Розов Карамфил. Постави стиснатите си юмруци върху коленете си и попита, смръщил вежди:

— Убийство ли каза? Къде това?

— На пазара чух един човек да разправя, че видял женски труп при блатото. Ние с моя човек сме по кражбите. Като си направиш сметката, по-чисто е. Убийството винаги означава големи неприятности.

— Ей, Гол Череп! — изрева Ефрейтора. — Защо не ми е докладвано, че е убита жена? Кой го е направил?

— Не знам такова нещо, началство, кълна се! — запелтечи плешивият. — Никой нищо не ми е казвал!

— Дали да не отида да огледам? — предложи съдията.

— Да не би ти да си й окачил червения гердан? — заплашително се обърна към него Ефрейтора.

— Щях ли тогава да искам да се върна там? — спокойно отвърна съдията.

— Да, имаш право — измърмори Ефрейтора. Той потърка угрижено ниското си набръчкано чело и се вторачи мрачно в чашата си.

Съдията се изправи:

— Имам нужда от човек, който да ме заведе до блатото по тихите улички. Сам ще видя каква е работата. Не забравяй, че съм бил началник-стража и от трупове отбирам. Може би ще успея да ти кажа кой го е направил.

Ефрейтора се поколеба, но след малко вдигна поглед и каза:

— Добре, вземи Студента. Другите са ми нужни тук, защото след малко ще започнат да идват хората, за да се отчитат. Хайде, Студенте, тръгвай с брадатия!

— Ти остани тук, мой човек — обърна се съдията към Цяо Тай. — Ако сме повече, ще бием на очи.

Бившият брат от зелените гори бе проследил разговора дотук с нямо изумление. Сега промърмори нещо в отговор и побърза да си напълни отново чашата с вино.

Студента поведе съдията по истински лабиринт от пусти улички, които се спускаха към северния край на града. Блатото, обясни водачът, било в ниското, докато странноприемница „Феникс“ се намирала върху един от хълмовете в центъра на града, застроен върху планински склон. Съдията бе потънал в мислите си и мълчеше. Ефрейтора, изглежда, не знаеше нито за убийството, нито за намеренията на Куншан, както личеше от доста подробности, но все пак…