Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Малко по-късно запечата калъфа за инструменти и го пъхна в един от джобовете си. ДР продължаваше да изброява:

— …после вие ще пристигнете в Тандалур на място наречено Светото Бягство. По местното време това ще стане в ранния следобед.

Светото Бягство!

Той прикова вниманието си върху тази отправи точка. През съзнанието му прелетя една гауачинска поговорка: Законът е сляп водач, делва, пълна с горчива вода. Законът е смъртоносна надпревара, неустойчива като вълните.

Беше ясно какво бе тласнало мислите му в тази посока. Светото Бягство заемаше важно място в гауачинската митология. Тук, според легендите им бе живял Мрег — чудовището, заложило неизменните черти на гауачинския характер.

Сега Маккай вече предполагаше, че знае кой гауачински клан го е призовал. Възможно беше да е всеки един от петте клана в Светото Бягство, но той беше убеден, че ще си има работа с най-лошия от тях — най-непредсказуемия, най-могъщия и най-страховития. Откъде ли другаде можеше да води началото си такова нещо като Досейди?

Маккай се обърна към ДР:

— Изпрати ми закуската, моля те. Въведи в паметта си следния текст: преди да потегли, осъденият да умре изяде една стабилна закуска.

ДР, програмирано да разпознава реториката, която не изисква никакъв компетентен отговор, запази мълчание, докато запаметяваше нареждането.

Към три следобед Джедрик разбра, че гамбитът й е бил приет. Лишените от средства за съществуване петдесет човешки същества бяха необходимата бройка, която трябваше да привлече вниманието на някой алчен низш чиновник. По всяка вероятност той щеше да види възможностите за продължение — десет думи тук, тридесет там, а благодарение на начина, по който бе въвела грешката , повечето от жертвите щяха да бъдат хора и малцината гауачини в списъка трябваше да създадат впечатлението, че това е репресивна мярка срещу всички.

Щеше да й бъде трудно да върши всекидневната си работа, когато знаеше какъв ход е предприела. При всяко положение беше по-добре да свикне с факта, че й предстои да се сблъсква с неприятности. Когато решителният момент настъпеше, нещата винаги изглеждаха по-различно. С натрупването на смътни и не толкова смътни сведения за бъдещия й успех, тя чувстваше как силата й главоломно нараства. Сега беше времето да помисли за истинската база на тази сила, за частите, които щяха да й се подчинят само ако мръднеше пръста си, за тясната комуникационна връзка с Периферията, за внимателно подбраните и добре обучени помощници. Сега беше времето да помисли за Маккай, който летеше неспасяемо към капана й. Тя скри въодушевлението си зад привиден гняв. Очакваха от нея да бъде гневна.

Отговорът се появи върху монитора с известно закъснение. Някой проверяваше подадените данни. Който и да беше налапал въдицата, искаше да бъде сигурен, че Джедрик може да бъде пожертвана. Страхуваше са да не елиминира някого и после да установи, че елиминираният е крайно необходим за структурата на властта. Тъкмо затова тя бе направила унищожителния си широк откос в участък без особено значение.

Проверката на данните доведе до микросекунда забавяне и оттам до прекъсване на връзките с нейната информационна верига. Сведенията за подготовката бяха заличени. Джедрик не очакваше голяма предпазливост от онзи, който щеше да приеме този гамбит, но ненужните рискове не бяха част от плана й. Тя извади хрониращото устройство от терминала и го заключи в една от кутиите на картотеката, където то щеше да бъде унищожено заедно с останалите улики веднага щом жабите на Електора пъхнеха носа си вътре. Самотното синьо проблясване щеше да бъде ограничено от металните стени, а те самите да се нажежат до кървавочервено и да рухнат във формата на шлака и пепел.

В следващата фаза хората започнаха да извръщат главите си, когато минаваха покрай кабинета й.

Ах, тези точни и бързо ширещи се слухове!

Колегите й я отбягваха сякаш съвсем непринудено — случайно хвърлен поглед към събеседника от другата страна, задълбочено четене на някакъв материал, забързана походка с очи, приковани в дъното на коридора. Неотложна задача. Просто днес на никого не му оставаше време да спре и да размени две-три думи с Кейла Джедрик.

О, Небесно Було! Те са толкова прозрачни!