Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Не! Веднага ли трябва да тръгна?

— Билдун каза, че сте получил ясни нареждания. По повод на Досейди той заяви следното и това са точните му думи: „Възможно е да се случи и най-лошото. Те имат цялата им необходима мотивация.“

Маккай започна да говори на себе си:

— Цялата мотивация, но от какво е продиктувана тя — личен интерес или страх…

— Сър, това въпрос ли е…

— Не, глупава машино! Просто мисля на глас. Хората понякога мислят на глас. Ние трябва да подредим нещата в главите си, да преценим добре информацията, с която разполагаме.

— Но вие правите това крайно неефективно, сър.

Маккай внезапно изпадна в пристъп на гняв.

— Тази работа е за разумни създания, за личности, а не за машини! Само една личност може да вземе отговорно решение. А аз съм единственият, който ги познава в достатъчна степен.

— Защо тази мисия не беше поверена на агент-гауачин…

— Значи си разбрал за какво става дума?

— Не беше трудно, дори и за една машина. Разполагах с достатъчно нишки. Фактът, че получавате тапризиотов монитор, ме накара да заключа, че проектът е свързан с опасности. Макар да нямам данни за Досейди, беше ясно, че гауачините са замесени в някаква съмнителна дейност. Позволете ми да ви напомня, че те не признават лесно вината си. В техните очи малцина негауачини са достойни за вниманието и доверието им. Не обичат да са зависими от негауачини. Всъщност нито един гауачин не обича да е в зависимо положение, дори и от друг гауачин. Това е в основата на техните принципи.

Никога преди Маккай не бе водил толкова емоционален разговор със своето ДР. Може би вечният му отказ да общува с него на лична антропоморфна основа го бе тласнал към тази адаптация. Изведнъж се почувства неловко. Казаното от машината беше уместно и крайно важно в едно отношение — очевидно ДР можеше да му помогне повече, отколкото бе предполагал. В мислите му апаратът внезапно се превърна в ценен довереник.

Сякаш отгатвайки разсъжденията му, Разписанието каза:

— Тъй или иначе, аз си оставам машина. Вие сте неефикасен, но както правилно забелязахте, хората са в състояние да постигнат точност, която за машините е непонятна. Ние можем само да предположим нещо, но всъщност не сме програмирани да гадаем, освен ако не получим специални нареждания да направим това при определени обстоятелства. Доверете се на себе си.

— Но ти предпочиташ да не бъда убит, нали?

— Това е заложено в програмата ми.

— Имаш ли някакви други полезни предложения?

— Бих ви посъветвал да побързате и да не губите излишно време. В гласа на Билдун се долавяше настойчивост.

Маккай погледна най-близкия звуков дешифратор. Настойчивост в гласа на Билдун? Дори и в най-критични моменти Билдун никога не би говорил настойчиво. Разбира се, проблемът Досейди не търпеше отлагане, но… Какво би могло да породи тази тревога?

— Сигурен ли си, че долови настойчиви нотки в гласа му?

— Говореше бързо и определено напрегнато.

— Звучеше ли искрено?

— Да, съдейки по характеристиките на гласа му.

Маккай поклати глава. Имаше нещо фалшиво в поведението на Билдун, по каквото и да беше то, явно бе убягнало на сложните аналитични вериги на ДР.

И на моите също.

Все така угрижен, нареди на ДР да комплектова пълна пътна екипировка и да прочете останалите точки от програмата му. Самият той тръгна към шкафа за апаратура до преградната стена на банята, а ДР започна да изброява задачите.

Първа по ред беше срещата му с тапризиота. Агентът слушаше само с половин ухо, проверявайки комплекта с уреди и материали, които ДР бе приготвило. Прибра пластичните експлозиви с подобаващата предпазливост. Следваше асортимент от стимуланти, но той се отказа от тях, осланяйки се на присадените му мускулно-сензорни усилватели, които увеличаваха възможностите на старшите агенти на БюСаб. В багажа бяха подредени допълнителни експлозиви с различни наименования — рейгени, пентрати. Трябваше да бъде крайно внимателен с тези опасни неща. В подбора си Маккай включи също многолептов зрителен апарат, ролка униплът със съответната медкожа, проблемен процесор, миникомпютър. ДР му поднесе големия колкото мънисто монитор за тапризиотовата връзка. Той го погълна, за да даде възможност на мънистото да се закрепи добре в стомаха му преди срещата с тапризиота. В екипировката беше включен един холоскенер в комплект с контактни повърхности, а също и няколко руптора и компаратора. Отказа се от адаптера за симулация на лъжливи идентичности. Съмняваше се, че ще му се отдаде възможност да използва една толкова сложна и фина апаратура. По-добре щеше да е да се довери на инстинктите си.