Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Сега, след като бе удължила мига, улавяйки свързаните с него нюанси, Джедрик погледна над Хълмовете на Консисторията, към искрящите сияния и сивкавия блясък на воала-бариера, към Стената на Бога, която обгръщаше нейната планета в непробиваема черупка. Небесният Воал изглеждаше така, както винаги бе изглеждал на тази светлина. Не се забелязваше никаква промяна. Но тя знаеше какво бе направила.

Знаеше, че на Досейди има свръхчувствителни уреди, които дават данни за съществуването на други слънца и галактики отвъд Стената на Бога. Там навярно имаше и други планети, но досейдийците разполагаха само с тази. Създателите на небесната бариера се бяха погрижили за тяхната изолация. Очите й се замъглиха от бликналите сълзи, които тя бързо избърса, изпадайки в гняв към самата себе си. Нека Броей и гадините му си мислят, че те са единственият обект на този гняв. Щеше да си пробие път през смъртоносния воал и те щяха да останат далеч зад гърба й. Нито един жител на Досейди нямаше да трепери повече пред скритото могъщество на онези, които живееха на небето!

Джедрик погледна надолу към килима от фабрики и Развъдници. Някои от защитните стени се виждаха смътно през пластовете от пушек, покриващи пъплещото гъмжило, дало живот на града. Димът заличаваше дребните подробности и постройките върху Хълмовете на Консисторията изглеждаха откъснати от земята. Над вълмата от пушек украсените с канелюри сгради сякаш бяха по-скоро част от небето. Дори стърчащите, полегати скали на каньона, в които Чу бе създал своето убежище, вече не стъпваха на повърхността, а се носеха във въздуха, сякаш отделени от това място, дето хората и гауачините можеха да доживеят до една по-нормална възраст. Димът придаваше матов оттенък на зелените участъци по издадените скали и Периферията, където сганта водеше безнадеждна битка за оцеляване. Там двадесетгодишните се считаха за стари. Ето защо те правеха всичко възможно да проникнат през отбранителните съоръжения на Чу. Дори възможността да се хранят с боклуците на града, от които бяха отстранени отровните съставки на тази планета, бе добре дошла за тях. Най-лошото от Чу беше по-добро от най-хубавото, с което те разполагаха. Това само доказваше, че дори условията на ада са относителни.

Искам да избягам през Стената на Бога по същите причини, които карат сганта да се опитва да проникне в Чу.

Джедрик бе начертала в ума си диаграма, пронизан от вълнообразна линия. В нея бяха съчетани много фактори: изключително важният цикъл в производството на хранителни продукти и икономиката на Чу, набезите от Периферията, подвижните петна върху тяхното забулено слънце, неуловимите планетарни движения, атмосферното електричество, гравитационните потоци, магнитно-електронните колебания, танцът на цифрите върху монитора на Старшия Свързочник, привидно хаотичната игра на космическите лъчи, променливите цветове на Небесния Воал и загадъчните сътресения, на които трябваше да отдели особено внимание. Техният източник можеше да бъде само един — манипулационен разум извън планетарната сфера на Досейди. Джедрик наричаше тази сила „Х“, разбивайки я на компоненти. Един от тези компоненти представляваше симулативен модел на Електора Броей, който тя носеше неотменно в главата си. Но в същото време тя не се нуждаеше от специална апаратура, за да разтълкува смисъла и значението на наличните данни. Силата „Х“ с всичките й компоненти беше нещо толкова истинско, колкото и диаграмата в съзнанието й. Взаимодействието между вътрешни и външни фактори й даваше възможност да се ориентира в ситуацията.

Джедрик се обърна мислено към „Х“:

Чрез твоите действия аз научавам за теб и зная, че си уязвима.

Въпреки всички брътвежи на Свещената Конгрегация Джедрик и хората й разбираха, че зад Стената на Бога се крие определен замисъл. Именно този замисъл тласкаше живата плът от Периферията към Чу. Именно този замисъл съсредоточваше милиони същества на твърде малко пространство, осуетявайки опитите за намиране на друга тяхна земя. Именно този замисъл бе родил ония ужасни индивиди, които превръщаха плътта в разменна монета — плътта на хуманоиди и гауачини.

Навсякъде около себе си Джедрик откриваше доказателства за замисъла, доказателства, които проникваха и през небесното сияние, но все още не искаше да ги обедини в едно свързано цяло. Все още не.

Нуждая се от Маккай!

С непоколебимост равна на нейната хората й вярваха, че отвъд бариерата няма нито рай, нито ад. Досейди наистина беше ад, но ад, създаден от нечия ръка.