Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Дневното Разписание заговори на Маккай, когато той излезе от банята, регулирайки тона си в хармония с неговите движения и комбинирания психо-физически анализ на състоянието му.

— Добро утро, сър — пропя то.

Ориентирайки се по интонацията на ДР, Маккай се досети до какъв извод бе стигнало Разписанието при анализа на настроението му. Потисна изблика си на негодувание. Естествено, беше ядосан и угрижен. И кой не би се чувствал така при подобни обстоятелства?

— Добро утро, тъпоумна бездушна машино — изръмжа в отговор и нахлузи еластичния си брониран пуловер, тъмнозелена и привидно обикновена дреха.

ДР изчака появата на главата му.

— Искахте да ви бъде напомнено, сър, че днес има обща конференция на Директора на Бюрото, в девет часа сутринта местно време, но…

— Ти си най-глупавото… — Избликът на Маккай прекъсна речта на ДР. От известно време той се канеше да репрограмира проклетото нещо. Колкото и внимателно да ги регулираше човек, в един момент те винаги излизаха от синхрон. Той изобщо не си направи труд да обуздае гнева си, а просто изрече обичайните хули, изливайки открито емоциите си: — А сега чуй ме, машино! Никога не ми говори с този благосклонен общителен тон, когато съм в такова настроение! Не исках нищо друго, освен напомняне за конференцията. И когато изпълняваш своите функции, не ми намеквай дори и най-бегло, че това е било мое желание. Разбра ли?

— Вашите забележки и указания са записани, сър, и в действие е пусната нова програма. — Сетне ДР продължи с енергичен и делови тон: — Възникна една друга причина, която ме кара да спомена конференцията.

— Добре, говори.

Маккай нахлузи чифт спортни гащета и фустанела в същия тон и от същата бронирана тъкан като тази на пуловера.

ДР продължи:

— Ситуацията се промени, сър, и към вас е отправена молба да не присъствате на конференцията.

Маккай, който в този момент се бе навел да обуе спортните си обувки със собствена двигателна сила, се поколеба и сетне каза:

— Но въпреки това те ще имат открито съвещание с всички гауачини в Бюрото.

— Това не беше упоменато, сър. Съобщението бе, че вие незабавно трябва да потеглите и да изпълните полевата задача, която е била обсъдена с вас. Стигна се до решение да се прибегне до код Джийви. Неизвестен гауачински клан е пожелал да заминете веднага за тяхната родна планета. Става дума за Тандалур. Там ще се запознаете с правната страна на проблема.

Маккай приключи с обуването и се изправи. Тежестта на многото години зад гърба му сякаш бе изчезнала. Кодът Джийви означаваше да разчита само на себе си, оставайки с едно-единствено помощно средство — тапризиотов монитор. При подобни операции тапризиотът-свързочник си седеше в безопасност в Главната Централа, а той самият се отправяше някъде в космоса и излагаше на риск уязвимата си плът. Задачата на тапризиота беше само една — трябваше да констатира неговата смърт и да документира всеки аспект на последните му мигове — всяка мисъл, всеки спомен. По-нататък тези данни щяха да послужат за инструктиране на следващия агент. Следващият агент на свой ред щеше да има собствен тапризиотов монитор и т.н., и т.н.… Всеизвестна беше ожесточената настойчивост, с която БюСаб подхождаше към проблемите си. Бюрото никога не се предаваше. Но астрономическата цена на един такъв тапризиотов монитор водеше оперативния работник към едно-единствено заключение — шансовете не са на моя страна. Нямаше да има никакви почести, никакви погребални обреди в чест на мъртвия герой, навярно дори от плътта му нямаше да е останало нищо, за да бъде оплакан по подобаващ начин от близките му.

Героизмът на Маккай чезнеше от минута на минута.

Героизмът беше за глупците, а агентите на БюСаб не ги наемаха заради глупостта им. Въпреки това Маккай разбираше съображенията на шефовете си. Той беше най-добре квалифицираният негауачин за работа с гауачини. Погледна към най-близкия аудиодешифратор на ДР.

— Беше ли загатнато, че някой не желае да присъствам на тази конференция?

— Нищо подобно не беше споменато, сър.

— Кой ти предаде съобщението?

— Билдун. Потвърдена спектограма на гласа. Той нареди да не прекъсвам съня ви и да ви предам информацията, след като се събудите.

— Да е казал, че ще се обади пак или да е пожелал аз да му се обадя?

— Не.

— Спомена ли Билдун нещо за Досейди?

— Той каза, че проблемът Досейди остава непроменен. Досейди не е за моите резерви, сър. Желаете ли да погледна допълнителна инфор…