Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Рийвите в залата първи разбраха какво бе станало. Те веднага насядаха обратно по местата си.

Кейланг ахна и докосна раната с едно от пипалата си. Много пъти подобни рани и бяха давали свобода да влиза в нови триадни съюзи, без да я откъснат напълно от старите. За миг Маккай си помисли, че тя няма да приеме жеста му, но все по-шумното одобрение в залата надделя над колебанията й. Преди да затихне, това одобрение се превърна в оглушително кресчендо. Дори и гауачините се присъединиха към него. Колко високо ценяха те подобни правни нюанси!

Маккай извиси глас така, че да го чуе Кейланг:

— Няма да е лошо да започнеш работа в БюСаб. Новият директор ще погледне благосклонно на молбата ти.

— Смяташ, че този директор ще бъдеш ти?

— Готов съм да сключа рийвски облог.

Тя го удостои с гримаса, която сред рийвите минаваше за усмивка, и изрече традиционните прощални думи на триадите.

— Ние живяхме в добър и предан брачен съюз.

Значи също бе разбрала истината за уникалната им близост. Маккай разкри езотеричните си познания, отвръщайки й с правилния отговор:

— По оставената от мен следа ще те позная.

Това никак не я изненада. Агентът притежаваше могъщ интелект, макар и да не бе достигнал нивото на досейдийците.

Добър и предан брачен съюз.

Подчинил напълно емоциите на волята си (за което му помогна наученото на Досейди), Маккай прекоси арената и застана пред Арич.

— Доверенико Арич, ти си невинен.

Сетне вдигна ножа с петното рийвска кръв на самия му връх.

— Ние спазихме формалностите и сега си напълно оправдан. Ликувам с всички онези, които обичат справедливостта.

В миналото, когато нещата стигнеха до този момент, тържествуващото множество в залата се нахвърляше върху злополучния довереник, за да го разкъса и разнесе кървавите парчета плът от тялото му из улиците на града. Нямаше никакво съмнение, че Арич би предпочел подобна развръзка, защото беше привърженик на старите традиции. Потвърждението не закъсня.

— Радвам се, че се разделям с тези времена, Маккай.

— И кой ще бъде Мрег сега, когато ти… отпадна? Който и да бъде, аз се съмнявам, че ще е толкова добър, колкото предшественикът му. Тъй или иначе, ще бъде полезно за следващия Мрег да се замисли над това, колко преходни и мимолетни са изгодите, които могат да бъдат извлечени от манипулациите с другите разумни видове.

Намръщеният Арич се обърна и се затътри към изхода на арената.

Някои от гауачините, които в момента напускаха залата, без съмнение се надяваха да го поздравят навън.

Маккай не изпитваше никакво желание да стане свидетел на този древен ритуал. Имаше си други грижи.

Добър и предан брак.

Усещаше някакво парене в очите. А също и онова тихо спящо присъствие в съзнанието си.

Джедрик?

Никакъв отговор.

Той погледна към Броей, който — верен на своя дълг като съдия — щеше да напусне арената последен. Досейдийският Електор съзерцаваше спокойно това място, от което бе започнала кампанията му за върховенство в Съюза на Разума. Нямаше да се задоволи с нищо по-малко. А призрачните кукловоди скоро щяха да почувстват силната му ръка.

Това отговаряше на плана, който Маккай и Джедрик бяха изковали заедно. В известен смисъл такъв бе и планът на онези хора, които бяха подготвили Джедрик за прецизно изпълнената от нея задача.

Маккай си помисли, че безименните и безлики досейдийци, строени в призрачни легиони зад Джедрик, бяха взели смело решение. Макар и сблъскали се с многобройните доказателства за търговията с тела, те не бяха избрали смъртта. Консерватизмът на идеята за самозаличаване явно им е бил чужд. Вместо това бяха предпочели сперматозоида и яйцеклетката, търсейки винаги новото и по-доброто, промените и приспособяването. Сетне се бяха впуснали в добре организирана кампания за премахването на всички Пчарки от техния свят, запазвайки само един за своя последен ход.

И добре, че тази експлозивна тайна не получи гласност тук. Маккай изпитваше благодарност към Кейланг. Тя знаеше всичко, но запази мълчание, дори и когато можеше да се възползва от информацията. Сега БюСаб щеше да има време да се подготви за неутрализирането на проблема. От нея би излязъл добър агент. Колко ли още неща щяха да станат известни за панспечите, кейлбаните и тапризиотите? Стига само Джедрик…

Той усети някой да тършува из съзнанието му.

— Стига само Джедрик какво?

Тя говореше през смях в ума му, както винаги бе правила това там.