Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Нима не си нито едно от тези неща? — попита Маккай. — Тогава аз ще отговоря вместо теб. Ти си професионален легалист — човек, който дава правни съвети, дори и такива, касаещи Гауачинския Закон. Ти, един хуманоид, как смееш да говориш за Гауачинския Закон, без даже да си легум!

Той скочи напред и запрати към Парандо копието, което потъна дълбоко в гърдите му. Това е за Джедрик!

Парандо хлътна под скамейката, със задавен от агонията вик.

Броей, забелязвайки святкащите от гняв очи на Маккай, докосна синята кутия пред себе си.

Не се страхувай, Броей. Все още не е дошло време. Аз имам нужда от теб.

Но сега и други разбраха, че агентът на БюСаб действително беше в собствената си плът. Това не бе Джедрик. Представителите на призрачните сили, които наблюдаваха тази сцена, щяха да стигнат до очакваното заключение, защото не знаеха колко пълен и свободен е бил обменът между Маккай и Джедрик. Призрачните сили щяха да предположат, че Маккай е научил за Парандо след началото на процеса. И скоро щяха да открият грешката си. Значи на арената е истинският Маккай. Но той е напуснал Досейди. Изводът в главите на съзаклятниците можеше да бъде само един.

Маккай разполага с помощта на кейлбана.

А те се страхуваха от кейлбаните.

Единствено от мен трябва да се страхувате — помисли си той.

До слуха му достигна одобрително мърморене. Те го приемаха като легум, следователно приемаха и неговия аргумент. Такъв съдия заслужаваше да умре.

В миналото Арич първи бе избрал подобна стратегия. Маккай го надмина.

И двамата бяха получили одобрение за това, че бяха убили недостойни съдии, но агентът прехвърли гауачинския прецедент в правната практика на Обединения Разум. Компромисът, който обвързваше Гауачинския Закон и този на Обединения Разум в обща отговорност за случващото се на Съдебната арена, в очите на гауачините щеше да се превърне в първа сериозна стъпка към признаването на техния Закон за най-добър сред всички останали.

Арич се беше извърнал наполовина към скамейката на съдиите с блеснали от радост очи — гауачините все пак бяха спасили част от достойнството си.

Маккай тръгна към Кейланг. Следвайки правилата, той застана лице в лице срещу нея и пожела да чуе присъдата.

— Билдун?

Мълчание.

— Парандо?

Мълчание.

— Броей?

— Присъдата е в полза на защитата.

Досейдийският акцент отекна в залата. Гауачинската Федерация, единственият член на Обединения Разум, който позволяваше на жертвата да съди онези, над които тегне обвинението, че са я превърнали в такава, бе с наранена гордост. Но от друга страна гауачините бяха получили нещо с неоценима стойност според разбиранията им — опорна точка за Гауачинския Закон в Съюза на Разума, плюс едно запомнящо се съдебно представление, което отиваше към така обичания от тях драматичен завършек.

Маккай пристъпи в непосредствена близост до Кейланг и протегна дясната си ръка с дланта нагоре.

— Искам ножа.

Чуха се забързани стъпки. След това звукът от отварянето на синята кутия. Малко по-късно дръжката на ножа бе поставена в дланта на Маккай. Той обви пръстите си около нея, мислейки за всички онези безбройни легуми, стигали до този момент тук, на гауачинската Съдебна арена.

— Кейланг?

— Подчинявам се на волята на този съд.

Маккай видя рийвите в залата да се надигат от местата си като един. Те бяха готови да скочат към арената и да отмъстят за Кейланг независимо от последствията. Всъщност не можеха да направят нищо друго, освен да изпълнят определената им от гауачините роля. Малцина бяха онези, изтълкували погрешно присъствието им тук. Гауачините не бяха свикнали да понасят страданието с радост, независимо колко тежка или лека бе раната.

В погледите на Кейланг и Маккай трепна искра на другарство. Ето ги тук, на арената, единствените двама негауачини в цялата вселена на Обединения Разум, преминали през странната алхимия, превръщаща обикновената личност в легум. Единият от тях щеше да умре само след миг, а и другият нямаше да го надживее много. Въпреки това те се разбираха като брат и сестра. Всеки се бе изхлузил от кожата на собствения си вид, за да се трансформира в нещо друго.

Умишлено бавно Маккай насочи върха на ножа си към лявата челюст на Кейланг, забелязвайки безбройните дупчици, оставени от триадите, през които бе минала. Тя трепна, но не отстъпи. С бързо и ловко движение Маккай добави поредната дупка върху лявата й челюст.