Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Обвинението дойде от теб, а не от мен!

— Само за да докажа невинността на Арич.

— Но единствено ти можеш да бъдеш техен защитник. Възнамеряваш ли да ги защитаваш?

Групата нейни съветници до входа на арената ахнаха едновременно. Те бяха забелязали капана. Ако Маккай приемеше предизвикателството, съдиите нямаше да имат никакъв друг избор освен да подведат осемте задържани под отговорност в съответствие с Гауачинския Закон. Кейланг неволно се бе озовала в позицията на обвинител на осемте пленници. На практика тя бе заявила, че ги счита за виновни и по този начин бе изгубила делото срещу Арич, за което трябваше да плати с живота си. Тя бе обречена.

В очите й проблесна неизречен въпрос.

Какво щеше да направи Маккай?

Все още не , помисли си той. Все още не, лековерна моя .

Насочи вниманието си към Парандо. Щяха ли да се осмелят да дадат гласност на кейлбанския договор? Осемте задържани бяха само видимият уязвим връх на призрачните сили. Те можеха да бъдат пожертвани.

Очевидно бяха наясно с този факт и той никак не им допадаше. Сред тях нямаше нито един Мрег с онова непоколебимо чувство за отговорност! Те обичаха живота и властта, и особено онези — в човешка плът. Колко ли скъпоценен трябва да е животът за живелите в толкова много тела! Сигурно наистина бяха отчаяни .

С тренираните си на Досейди очи Маккай сякаш четеше мислите им. Най-безопасният вариант бе мълчанието. Вярвай на Парандо. Разчитай на алчността на Броей. В най-лошия случай щяха да доизживеят дните си тук, на Тандалур, с надеждата да се доберат до нови тела преди смъртта на сегашната им плът. Докато все още бяха живи, те можеха да се надяват и да кроят планове. Навярно щеше да се намери някой друг кейлбан, някой друг Пчарки…

Арич наруши мълчанието. Не му се искаше да загуби онова, което почти бе станало негово. В дрезгавия глас на Върховния Магистрат на Тандалур се долавяше протест.

— Но опитите, на които бе подложено досейдийското население, бяха под мой контрол!

— За какви опити говорите?

— Досейдийците…

Той замълча, когато съзря клопката. Повече от милион досейдийски гауачини вече бяха напуснали своята планета. Нима Арич щеше да ги превърне в мишени? Всяка казана от него дума можеше да се тълкува като доказателство за превъзходството на досейдийците над недосейдийците. Всеки гауачин (или хуманоид) щеше да се превърне в жертва в рамките на няколко минути. Достатъчно беше някой да разкрие истината за досейдийските гауачини и хуманоиди. Страховете на Обединения Разум щяха да свършат останалото. А и всеки един от неговите собствени аргументи можеше да доведе до разбулването на истинската цел зад експеримента Досейди.

Върховният Магистрат потвърди тези предположения, поглеждайки към рийвите в аудиторията. Колко ли смаяни ще са потайните рийви, ако разберат, че другите видове можеха да се маскират успешно като техния!

Но Маккай не мислеше да оставя нещата така. Той се обърна към Арич с въпрос:

— Бяха ли първите досейдийци уведомени за естеството на проекта?

— Само те биха могли да потвърдят това.

— Тяхната памет е била изтрита. Ние не разполагаме с никакви исторически сведения по този въпрос.

Арич запази мълчание. Осем от инициаторите на експеримента Досейди седяха недалеч от него на арената. Дали щеше да ги предаде, за да спаси себе си? Маккай се съмняваше в това. Личност, за която се считаше, че достойно би носила титлата Мрег, нямаше да направи подобно нещо. И все пак, какво щеше да бъде решението на Арич? Събитията бяха достигнали точката, от която нямаше връщане назад.

Върховният Магистрат потвърди очакванията на Маккай и се обърна с гръб към трибунала — древен гауачински жест, изразяващ покорство. Колко ли потресени бяха в момента онези, които бяха виждали в Арич бъдещия Мрег! Той бе признал пълния си провал.

Агентът знаеше какво предстои да се случи и чакаше. Бе дошъл часът на истината за Кейланг.

Броей се обърна към нея:

— Вие споменахте, че сте готова да влезете в ролята на обвинител на тези мъже. Сега всичко е в ръцете на легума на защитата.

Броей промени посоката на погледа си.

— Какво е вашето решение, легуме Маккай?

Моментът да изпита Броей бе дошъл. Маккай му отговори с въпрос:

— Има ли съдът някакво предложение за тези осем задържани?

Кейланг затаи дъх.

Броей остана доволен. В крайна сметка той триумфираше над Джедрик. Сега вече беше убеден, че тя не е в тялото на онзи легум долу на арената. Сега вече можеше да покаже на кукловодите на какво е способен роденият на Досейди. Маккай знаеше, че Броей е решил да действа бързо, много по-бързо, отколкото всеки друг би очаквал.