Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Всеки друг, с изключение на Джедрик, а сега тя беше притихнала (или може би бе само спомен?) в съзнанието му.

Придавайки си дълбокомислено изражение, Броей каза:

— Мога да пренасоча тези осем задържани към юрисдикцията на Обединения Разум, ако легумът на защитата не възразява.

Осемте оковани мъже са размърдаха и веднага след това утихнаха отново.

— Съгласен съм — рече Маккай и погледна към Кейланг. Тя не се впусна в протести, съзнавайки, че ще е безполезно. Единствената й надежда сега беше във възпиращото присъствие на рийвите в аудиторията.

— Така да бъде — каза Броей. Той се въздържа да изгледа тържествуващо Парандо. — Нека юрисдикцията на Обединения Разум реши дали тези осем мъже са виновни в убийство и конспиративни действия.

Броей наистина действаше в съответствие с пакта между Съюза на Разума и гауачините, но присъстващите в залата гауачини не останаха доволни от решението му. Тяхното правораздаване беше най-доброто! Отвсякъде се чуваха гневни освирквания.

Броей се понадигна от стола си и посочи наредените под него уреди за мъчения. Гауачините в залата утихнаха. Те по-добре от всички други знаеха, че нито един член на аудиторията не беше извън властта на трибунала. Много сред присъстващите разбраха едва сега защо бяха изложени на показ кървавите инструменти. Предвидливите уредници се бяха погрижили за опазването на реда.

В отговор на мълчаливото приемане на неговата власт, Броей се отпусна отново на мястото си.

Парандо го гледаше втрещен, сякаш току-що бе видял чудовище, маскирано като гауачин. Много бяха и онези, които коригираха първоначалното си мнение за Електора.

Арич стоеше неподвижен, излъчвайки пълно покорство.

Мислите на Кейланг сякаш бръмчаха около главата й. Накъдето и да се обърнеше, виждаше единствено непроходими плетеници от пипала и препречени проходи.

Маккай разбра, че е време нещата да бъдат доведени до своя логичен край. Той тръгна към скамейката на съдиите и взе едно късо копие от наредените под нея инструменти. Сетне размаха острото като бръснач и покрито с шипове оръжие.

— Кои са членовете на този трибунал?

Веднъж Арич бе прибягнал до подобно предизвикателство. Повтаряйки наученото, с насочено към Броей копие, Маккай отговори сам на въпроса си:

— Един избран от мен гауачин, който вероятно е бил засегнат от експеримента Досейди. Пострада ли по някакъв начин от него, Броей?

— Не.

Маккай погледна към Парандо.

— А тук виждаме един хуманоид от Лират. Не е ли така, Парандо?

— Да, аз съм от Лират.

Маккай кимна.

— Мога да призова не един свидетел на тази арена, който да потвърди с какво се занимаваш на Лират. Би ли си направил труда сам да ни кажеш това?

— Как смееш да разпитваш трибунала?

Парандо гледаше надолу към Маккай с пламнало от гняв лице.

— Отговори на въпроса му.

Думите бяха на Броей.

Парандо отклони погледа си към Билдун, който продължаваше да седи с наведена глава, криейки лицето си в длани. Нещо в панспечито му действаше отблъскващо, но той знаеше, че трябва да го спечели на своя страна, за да вземе връх над Броей. Парандо побутна Билдун. Ръката на хуманоида потъна в купчина желеподобна плът.

Маккай разбра.

Подчинявайки се на съдбата си, Билдун се бе върнал в своя пашкул. Някъде едно неоформено тяло на панспечи трябваше да приеме неговото съкрушено его. Появата на новия Билдун щеше да отнеме значително време. А те не разполагаха с такова. Когато пашкулът най-накрая излъчеше своята пълноценна личност, тя нямаше да наследи поста на Билдун в БюСаб.

Парандо бе сам, уязвим. Той гледаше втренчено копието в ръката на Маккай.

Агентът обиколи арената с поглед, преди да заговори отново на Парандо.

— Ще цитирам прочутия познавач на Гауачинския Закон, Върховния Магистрат Арич: „Правораздаването на Обединения Разум превръща своите юристи в аристократи. Гауачинският Закон пита: Кой познава хората? Само такава личност е подходяща за съдия на Съдебната арена.“ Това е същността на Гауачинския Закон, според Върховния Магистрат Арич. Това е законът на настоящото място.

Маккай отново даде възможност на Парандо да говори, но той продължаваше да мълчи.

— Ти може би наистина си подходящ за съдия на тази арена — предположи агентът. — Може би си занаятчия? Философ? Комик? Или художник? А, да, сигурно си някой нискоквалифициран оператор на автоматична машина?

Парандо все така мълчеше с поглед, прикован в копието.