Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Но ако там нямаше никакви тела…

Маккай отново се опита да събуди безсъзнателното присъствие. Нейната памет бе там, но самата тя оставаше в несвяст. Усилието му стегна хватката около присъствието. Каза си, че това трябва да е Джедрик, защото иначе не би могъл да научи какво се е случило на острова с беседките.

Още веднъж огледа пустото море. Нищо. Пентратът бе разкъсал и разрушил всичко наоколо. Парчета метал, плът, превърната в разпиляна пепел…

Тя е мъртва. Би трябвало да е мъртва. Пентрат…

Но познатото присъствие все така дремеше в съзнанието му.

Щракването на вратата го извади от унесеността. Маккай освободи вратата-трамплин и погледна към екрана до леглото, за да види какво става извън неговата легумска квартира. Очакваната делегация бе пристигнала. Самоуверените кукловоди излизаха на сцената, още преди да са получили потвърждение за своя гамбит на Туталси. Те не можеха да знаят онова, което знаеше Маккай. Съществуването на някаква пространствена врата или каквото и да било друго трасе, което да ги свърже с Туталси, бе невъзможно.

Агентът ги разгледа внимателно, сдържайки яростта си. Бяха осмина, резервирани и овладени, което издаваше досейдийската им школовка. Но иначе изглеждаха съвсем прозрачни — за Джедрик плюс Маккай. Четирима гауачини и четирима хуманоиди. Всички до един прекалено самонадеяни. Джедрик се беше погрижила да няма оцелели.

Той отново се опита да разбуди безсъзнателното присъствие. Тя не му отговори.

А може би просто я бе изградил от собствените си спомени?

Нямаше време за подобни разсъждения. Джедрик беше направила своя избор на Туталси. Тук той също бе изправен пред дилеми — дилеми, които касаеха и двамата. Заключеното в ума му призрачно присъствие трябваше да почака.

Маккай удари с юмрук комуникатора, който го свързваше с Броей, и даде уговорения сигнал.

— Време е.

След това направи усилие да се овладее и тръгна към вратата.

Този път бяха без свита. Агентът сам се бе погрижил за това. Но винаги се обръщаха към него с името Джедрик, подхвърляха забележки и злорадстваха. Едва тогава разбра колко добре беше преценила тя тези хора; и колко изкусно бе използвала самия него през последните часове. Осъзна защо Джедрик бе направила своя смъртоносен избор.

Както и се очакваше, членовете на делегацията бяха безкрайно изненадани, когато хората на Броей се нахвърлиха върху тях без никакво предупреждение.

Осемте задържани бяха хвърлени на арената, вързани и оковани. Маккай се спря недалеч от тях и изчака пристигането на Джедрик. Още не се беше зазорило. Таванът над арената тъмнееше. Няколко от обективите на трансмитера вече проблясваха, а останалите бяха в процес на активиране. Само отделни места от скамейката на свидетелите бяха заети, но зрителите се стичаха след подадения сигнал. Съдийската скамейка оставаше празна.

От външния двор на Съдебната арена се чуваше врявата на хората от охраната, стъпки, сновящи във всички посоки, заповеди, издадени на висок глас. Витаеше усещането за пълен хаос, което постепенно стихна, когато Броей поведе двамата си колеги към тяхната скамейка. Нишата на свидетелите продължи да се пълни, хората прогонваха съня от очите си, гауачините отваряха усти в широки прозявки.

Маккай хвърли поглед към хората на Броей, довели задържаните. Електорът им кимна да се отдалечат, но в същото време им даде таен досейдийски сигнал с ръка да останат на разположение. Кейланг мина покрай тях, пристягайки робата си. Тя се завтече към Маккай, сетне се спря и изчака съдиите да заемат местата си, преди да заговори.

— Какво означава това? Помощниците ми…

Броей даде сигнал на Маккай.

Агентът пристъпи напред, обърна се към скамейката на съдиите и посочи осемте оковани фигури, които бяха започнали да се размърдват, опитвайки се да се изправят.

— Тук вие виждате моя довереник.

Парандо понечи да каже нещо, но Броей го сбута и го накара да замълчи. На Маккай му се стори, че дочу думата „безумие“.

Билдун седеше вцепенен, неспособен да откъсне погледа си от хвърлените на арената пленници, всички до един безмълвни. Да, Билдун познаваше тези хора. Бе достатъчно проницателен — разбира се, доколкото бе възможно за един недосейдиец, за да разбере, че го грози опасност. Парандо бе отгатнал това моментално и наблюдаваше Броей с огромно внимание. Електорът отново кимна на Маккай.