Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Би било интересно да се върна някой ден на Досейди. Разликите…

Джедрик го погледна през рамо.

— Има хора, които се страхуват, че ще придадем на Обединения Разум облика на планетата. Може би ще се опитаме да го направим, но резултатът няма да бъде същият. Ние ще вземем онова, което смятаме за ценно, но то ще промени в по-голяма степен Досейди, отколкото вас. Твоите хора са по-бавни, по-мудни и по-несъобразителни, но вие сте по-многобройни. В крайна сметка Съюзът на Разума ще победи, макар и да не остане същият. Опитвам се да си представя какъв ще бъде той, когато…

Тя се засмя над собствените си разсъждения и поклати глава.

— Не бива да забравяме и Броей. Ще трябва да се споразумеят с него и поверения му от нас екип. Броей и сие! Твоят Съюз на Разума няма и най-малка представа каква сила сме пуснали на свобода.

— Вълкът в кошарата.

— За Броей твоите хора са като сганта от Периферията — нещо като природно богатство.

— Но той не разполага със същества като Пчарки.

— Все още не.

— Кейлбаните едва ли биха участвали отново в…

— Може да има и други начини. Виж само колко лесно е това за нас.

— Ние сме отпечатани един върху друг с помощта на…

— Именно! И те продължават да подозират, че ти си в моето тяло, а аз в твоето. Целият им опит изключва възможността за свободна размяна в двете посоки, от едно тяло към друго…

— Или другото нещо…

Той погали съзнанието й.

— Да! Твърде късно Броей ще разбере какво го очаква. Ще мине много време, преди да научат, че няма как да те откъснат от… мен!

Джедрик извика последната дума ликувайки и в същия миг се хвърли върху му. Това беше диво повторение на тяхната първа нощ, което изцяло погълна Маккай. Нямаше никакъв друг избор. Всичко стана толкова бързо, че тревогите му изчезнаха.

На сутринта той трябваше да настрои имплантираните си сетивни усилватели на необходимото за арената ниво.

Джедрик се движеше тихо из стаята; тя оправи кано-леглото и погали гъвкавата му повърхност. Сетне повика една пространствена врата, привлече Маккай към себе си и го целуна продължително. Вратата-трамплин се отвори в мига, в който тя го оттласна от себе си.

Агентът усети познатото ухание на цветя и зърна беседките на своя плаващ остров на Туталси, преди същата тази врата да трепне и да скрие и Джедрик, и острова от погледа му. Туталси? Изненадата забави реакциите му. Тя бе разчитала именно на това! След като дойде на себе си, той изпрати съзнанието си подир нея.

Аз ще я принудя да направим размяна. О, богове…

В ума му лумна изгаряща, ослепителна болка. Това беше страдание, каквото никога не си бе представял, че е възможно да съществува.

Джедрик!

Умът му се докосна до изпаднала в безсъзнание жена, избягала по този начин от болката. Връзката им беше толкова крехка… струваше му се, че държи новородено дете. При най-малкото отпускане от негова страна тя щеше да потъне в… Усети онова ужасно чудовище някъде в дъното на съзнанието си, но любовта и тревогата му дадоха сила да се пребори със страха.

Обезумял, Маккай се вкопчи в тънката нишка между тях, докато намери свободна врата-трамплин. Миг по-късно вратата се отвори и през нея той видя почернелите руини на своя плаващ остров. Слънцето сипеше безмилостните си лъчи върху овъглената земя, от която се издигаше дим. В далечината се виждаше някакъв разкривен метален обект, вероятно един от малките му четириместни аероскутери; преобърнатата машина потъваше с клокочене. Използваният експлозив сигурно беше пентрат, бърз и всепоглъщащ. Водата около острова все още клокочеше. Земният масив сред океана започна да се разпада пред очите му. Дългите ниски вълни отнасяха останалата от него сгурия и шлака. Морският бриз притисна издигащите се струйки дим. Скоро от прекрасния плаващ остров нямаше да има и следа. Нищо не можеше да устои на ударната сила на пентрата… дори и телата, които…

Объркан, Маккай продължаваше да държи тънката нишка, която го свързваше с изпадналата в безсъзнание Джедрик. От болката бе останал само спомен. Наистина ли Джедрик беше в неговото съзнание, или само нейният отпечатък върху ума му? Опита се да разбуди спящото присъствие, но не успя. Усети леките припламвания на нейната памет и разбра, че експлозията действително е била дело на Джедрик, отговор на нечий набег. Нападателите явно са искали да я вземат като заложница. Не са разбрали нейното отчаяно и недвусмислено послание:

— Вие няма да ме заловите през главата на Маккай!