Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

С протегнати встрани ръце Маккай тръгна напред, коленичи с лице към пода, сетне се изправи и извика:

— Приемам тази арена като мой приятел. Нейните условия са мои условия, но обвинението оскверни свещените традиции на това място. Ще получа ли разрешение от съда да я убия веднага?

Зад него някой възкликна, забързани стъпки, строполяване на тяло върху застлания под. Кейланг не можеше да се обърне към съда, преди да се поклони — и го знаеше. Тя и останалите разбраха още нещо, при това не по-малко важно — Маккай бе готов да я убие въпреки опасността от рийвска вендета.

Останала без дъх, Кейланг произнесе ритуалните слова и добави:

— Протестирам срещу този трик на легума от защитата!

Маккай забеляза раздвижването сред гауачините в залата. Трик? Не знаеше ли Кейланг колко високо ценят гауачините правните трикове?

Тримата съдии бяха получили пълна информация за формалните изисквания при гауачинското съдопроизводство, но Маккай се съмняваше дали Билдун е разбрал достатъчно добре какво се крие зад тези изисквания. Догадката му намери потвърждение, когато панспечито се наведе напред и каза:

— Защо старшият служител на арената влезе преди легумите?

Той забеляза презрителната усмивка на Броей и отклони очи към Дарак, който стоеше на известно разстояние от свитата на Кейланг, самотен и треперещ. Агентът направи крачка напред.

— Ще насочи ли уважаемият съд Дарак към скамейката на свидетелите? Той е тук, защото бе призован официално от обвинителя.

— Но Дарак е старши разсилен на вашия съд — заспори Кейланг. — Той охранява вратата към…

— Обвинението направи официален протест в присъствието на този служител — каза Маккай. — Като служител на арената Дарак е неутрален участник, извън двете противостоящи страни. Той е единственият надежден свидетел.

Броей се размърда и погледна Кейланг. Маккай си помисли колко ли странно изглежда женският рийв в очите на един досейдиец. Но това не възпря Електора.

— Имаше ли протест от ваша страна, обвинителю?

Това беше директен въпрос от съдийската скамейка. Кейланг бе длъжна да отговори. Тя погледна към Билдун, търсейки помощ, но той запази мълчание. Парандо също отказа да й помогне. Рийвът отклони очи към Дарак. Ужасеният служител не можеше да отмести погледа си от уредите на болката. Може би действително знаеше каква е причината да бъдат те тук, на арената. Кейланг се опита да обясни:

— Когато легумът на защитата предложи едно незаконно…

— Протестирахте ли?

— Но аз…

— Съдът ще реши кое е законно и кое не. Протестирахте ли?

— Да.

Отговорът беше изтръгнат от нея. През тънкото й тяло премина спазъм.

Броей махна на Дарак да седне на скамейката на свидетелите, но трябваше да го подкани и устно, защото ужасеният старши служител не разбра какво се иска от него. Дарак почти затича към спасителната ниша в стената.

Арената потъна в гробно мълчание. Безмълвието на аудиторията вещаеше експлозия. Присъстващите седяха притихнали по пейките, всички разумни видове и фракции с техните лични страхове. Много слухове и истории бяха достигнали вече до ушите им. Пространствените врати разпръскваха емигранти от Досейди из цялата вселена на Обединения Разум. Представители на медиите не бяха допуснати на този съд, по настояване на гауачините с аргумента, че журналистите са „жертви на слепи и субективни реакции“, но те щяха да наблюдават процеса с помощта на трансмитера.

Маккай се огледа наоколо, без да се спира на нищо конкретно, но запечатвайки в съзнанието си всеки детайл. Съдиите на тази арена бяха повече от трима и Кейланг на всяка цена трябваше да разбере това. Гауачинският Закон бе саморазрушителен по своята същност, той съществуваше „само за да бъде променен“. Но множеството в този амфитеатър бе нещо съвсем друго. Кейланг трябваше да бъде накарана да осъзнае, че тя е жертва на арената. Общественото мнение на Обединения Разум бе надвиснало над нея като тежък чук, готов да я смаже.

Сега беше ред на Парандо.

— Ще произнесат ли двамата легуми своите встъпителни слова?

— На делото не може да се даде ход, преди да бъде решен въпросът с официалния протест — рече Маккай.

Парандо разбра. Той огледа аудиторията, сетне вдигна очи към тавана. Всеки негов жест беше сигнал. Знаеше кои бяха истинските съдии тук. За да подчертае това, направи отсечено движение с длан пред гърдите си — уникален поздрав на воините от досейдийската Периферия, който означаваше: „Смърт вместо плен.“ Тутакси Маккай осъзна още един важен факт: Парандо бе гауачин в човешко тяло. Бяха се осмелили да включат двама гауачини в съдийския състав.