Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Зад ъгъла на коридора се чуха стъпки. Маккай се извърна и видя Кейланг заедно с помощниците си. Зад нея крачеха най-малко двадесет от най-знаменитите легуми. Сега вече бяха в пълен състав. Залогът беше не само гауачинската гордост и интегритет, под въпрос бе поставен и свещеният им Закон. Зад тях стояха отчаяните кукловоди — да дръпнат конците на марионетките си, когато се наложи. На Маккай му се стори, че вижда призрачните фигури сред тази пъстра свита.

Той забеляза облечената в черна роба Кейланг с легумската качулка на бели ивици, отметната назад, за да открие челюстите й. Движенията й бяха напрегнати. Тя с нищо не показа, че го е познала, но Маккай я изследваше с очите на досейдиец.

Страхува се от мен. И има основание.

Той се обърна към чакащия служител на арената и заговори високо, за да е сигурен, че приближаващата група ще го чуе:

— Всеки закон трябва да бъде поставян под съмнение. Приемам официалното ви известие за наложените ми ограничения като защитник.

Дарак, който бе очаквал, че Маккай ще го обсипе с гневни протести и ще настоява да получи списък на изключените свидетели, видимо се обърка.

— Официално известие?

Кейланг и свитата й спряха зад Арич.

Маккай продължи все така високо:

— Ние се намираме на Съдебната арена. Всички дебати тук имат официален характер.

Служителят на арената погледна Кейланг, търсейки подкрепа. Този отговор криеше опасност за него. Навярно Дарак, който се надяваше, че някой ден ще бъде Върховен Магистрат, сега разбираше своята безпомощност и некомпетентност. Той никога нямаше да направи кариера в политиката на гауачинските кланове, нито да остане в историята на Досейди.

Маккай му обясни ситуацията като на дилетант:

— Информацията, която трябваше да бъде потвърдена от моите свидетели, ми е известна до последния детайл. Аз сам ще изложа фактите.

Кейланг, която се беше навела, за да чуе приглушения коментар на един от съветниците си гауачини, показа признаци на изненада и вдигна едно от лигавите си пипала.

— Протестирам. Легумът на Защитата не може да дава…

— Как протестираш? — прекъсна я Маккай. — Ние не се намираме пред упълномощени съдебни заседатели, които да преценят този или онзи протест.

— Аз правя официален протест! — настоя Кейланг, без да обръща внимание на съветника от дясната страна, който я дърпаше за ръкава.

Маккай си позволи хладна усмивка.

— Много добре. В такъв случай трябва да призовем Дарак на арената като свидетел, защото той е единствената страна извън нашата полемика.

Челюстите на Арич се отпуснаха в краищата — типична гауачинска гримаса.

— Е, аз ги предупредих да не се захващат с рийв — рече той. — Не могат да кажат, че не са били предупредени.

Твърде късно Кейланг разбра какво бе станало. Сега Маккай имаше право да разпита Дарак за изключените от списъка свидетели, макар предварително да се знаеше, че той няма да приеме безусловно всички направени промени. Най-малкото щеше да разбере от кого точно се страхува обвинението. И да научи това достатъчно рано. Обвинението вече не можеше да разчита на протакания. Напрежението, страхът и гордостта бяха тласнали Кейланг към прибързани действия. Арич беше прав, когато ги предупреди да не разчитат на нея, но те заложиха на респекта, който Маккай ще изпитва от обвързаните в триади рийви. Да залагат на каквото щат, помисли си агентът. Нека това и ненужните тревоги около изключените свидетели замъгляват съзнанието им.

Той махна на Дарак да напусне арената и го чу как изругава. Причината стана ясна, когато Маккай си проби път през плътната група на обвинението. Уредите, наречени „Истина чрез Болка“ бяха наредени върху древната рамка под скамейката на съдиите. Тези инструменти рядко излизаха от сандъците, дори и при посещение на видни сановници, а на арената не се бяха появявали, откакто се помнеше. Организирането на тази изложба не беше изненада за Маккай. Но очевидно нещата при Дарак и Кейланг стояха по-иначе. Любопитно беше да се види как членовете на нейната свита очакват отговора на агента.

Той с удоволствие им изпрати една усмивка.

След това насочи вниманието си към съдиите. Бяха удовлетворили молбата му и един от тях щеше да бъде Броей. Съюзът на Разума, представян от БюСаб, имаше право да посочи втория съдия. Изборът зарадва Маккай. Да, това наистина беше стръв! От дясната страна на Броей седеше Билдун. Шефът-панспечи на Бюрото по Саботаж се беше отпуснал на стола си, любезен и сдържан, в необичайното за него гауачинско одеяние с воднистозелен цвят. Фасетните му очи проблясваха в дрезгавата светлина на арената. Третият съдия трябваше да бъде избран от гауачините и несъмнено щеше да бъде марионетка (както и Билдун) на кукловодите. Той бе хуманоид и когато го позна, Маккай пропусна едно стъпало, но запази равновесие, макар с видимо усилие.