Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

При изричането на последната дума сабята в ръцете на слугата просветна и очерта блещукаща дъга. Острието се заби във врата на седналия гауачин. Елегантно отсечената глава на Мрег бе уловена в прикрепената към върха на сабята примка, вдигната високо нагоре и отново свалена върху бялата престилка, вече изпръскана със зелена кръв.

Сцената изчезна от екрана и на нейно място се появи гауачинът, който бе свързал Маккай с Мрег.

— Арич иска да се посъветва със своя легум — каза той.

Джедрик се свърза с Маккай, докато той очакваше пристигането на Арич и Кейланг. Гледаше разсеяно към тавана и пресмяташе като истински досейдиец възможностите да извлече някакво преимущество от предстоящата среща, когато почувства докосването на съзнанието й.

Маккай се затвори в тялото си.

— Никакви прехвърляния. Разбира се.

Това бе нещо съвсем малко, неуловим нюанс, който можеше да остане незабелязан, ако той не носеше толкова точен аналогов модел на Джедрик в своето съзнание.

— Ти си ми сърдита — рече Маккай.

Излъчи ирония и знаеше, че Джедрик е доловила това.

Когато му отговори, гневът й беше сведен до раздразнение. Не се притесняваше от емоционалните отсенки, а от това, че въобще е допуснала Маккай да разбере за тях.

— Напомняш ми за един от първите ми любовници — каза Джедрик.

Маккай се замисли какво ли прави тя сега, там, в сигурните и ухаещи на цветя обятия на неговия плаващ остров сред плапетарното море на Туталси. Колко ли странно изглеждаше тази планета в досейдийските й очи — никакви опасности, плодове, които можеш да откъснеш и изядеш, без да се притесняваш, че са отровни. Островът щеше да й се стори познат благодарение на неговата памет, но тялото й щеше да продължи да долавя нови и странни усещания. Неговата памет… да. Това място щеше да й напомни за всички онези жени, които бе водил по пръснатите из острова беседки по време на сватбените пътешествия.

Тези мисли подтикнаха Маккай да отвърне:

— Изобщо не се съмнявам, че твоят любовник не е успял да оцени достатъчно добре истинските ти качества, извън спалнята искам да кажа. Може би грешката му е била в…

И той изброи няколко възможности, черпейки информация от собствената й памет.

Този път Джедрик се засмя. Почувства нейната искреност, неподправеното й буйно веселие.

Бе ред на Маккай да му припомнят за една от първите му съпруги и това го накара да се замисли за света, от който Джедрик бе дошла. Там всичко беше просто и стройно — партньорът се използваше за продължаване на рода, а любовникът — за удоволствие. Беше позволено дори да изпитваш открита антипатия към първия от двамата.

Любовници… съпруги… каква беше разликата? Единствено в наложените от обществото условности, от които произтичаха съответните роли. Но Джедрик наистина му напомняше за онази жена и той се разрови в паметта си, чудейки се дали сега това би могло да му помогне. По онова време Маккай беше в средата на тридесетте, точно тогава му възложиха един от първите му случаи като агент на БюСаб, без да прикрепят към него някой от по-старите служители. Говореше се, че в цялата история на Бюрото никога не е имало толкова млад агент хуманоид, изпратен на самостоятелна мисия. Ставаше дума за една планета от системата Илир. Всичко в този свят бе безкрайно различно от онова, което Маккай познаваше. Вкопано в земята място с дълбоки галерии, над което тегнеше подтискаща тишина. Никакви животни, никакви птици, никакви насекоми — само злокобна тишина и упоменатата в докладите на БюСаб зараждаща се фанатична религия. Разговорите тук бяха приглушени и пълни с неуловими интонационни нюанси, което загатваше за таен комуникационен код. По някакъв неведом начин всеки пришълец ставаше за посмешище, когато се опитваше да отгатне смисъла зад думите на илирийците. В това отношение нещата много приличаха на Досейди.

Тогавашната му жена, настанена на сигурно място на Туталси, беше в пълна дисхармония с обстановката: общителна, весела и шумна.

Случаят в Илир накара Маккай да погледне на нея с изострени сетива. Дълго време бракът им вървеше добре, по-дълго от всичките му останали бракове. И сега той разбра защо Джедрик му напомняше за онази негова съпруга — те и двете се защитаваха със здравата броня на женствеността, но без нея бяха изключително уязвими. Когато тази броня се пропукваше, тя преставаше да ги пази изобщо. Осъзнаването на този факт го смути, защото едва сега прозря съвсем ясно обзелото го чувство — той се страхуваше.