Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Това като че ли не направи никакво впечатление на гауачина. Той се обърна към Маккай по име и титла добавяйки:

— Оставям формалностите на теб. Всеки призован от мен свидетел трябва да има име.

Агентът сдържа усмивката си. Подозренията се потвърждаваха. Твърде късно бдителният гауачин от екрана щеше да осъзнае този факт. Но някой бе разчел разговора им правилно. На екрана се появи лицето на друг, по-стар гауачин.

— Какво правиш, Маккай?

— Опитвам се да реша как да подходя към този случай.

— Ще подходиш като легум от гауачинската адвокатура.

— Именно.

Маккай замълча.

Гауачинските очи от екрана се втренчиха в него.

— Джедрик?

— Ти разговаряш с Йори Х. Маккай, легум от гауачинската адвокатура.

Старият гауачин със закъснение забеляза настъпилата у агента промяна след престоя му на Досейди.

— Желаеш ли да те свържа с Арич?

Маккай поклати глава. Тези дребни чиновници бяха толкова прозрачни.

— Арич не е от инициаторите на експеримента Досейди. Той е бил избран да поеме евентуалния удар. Няма да разговарям с никой друг освен с онзи, който е взел окончателното решение за този експеримент.

Гауачинът го изгледа хладно и сетне каза:

— Един момент. Ще видя какво мога да направя.

Образът от екрана изчезна, но звукът остана. Маккай чуваше неясни гласове.

— Ало… Да, съжалявам, че ви безпокоя по това време.

— Какво има?

Беше дълбок и надменен глас на гауачин, раздразнен заради това, че са го прекъснали. В него се долавяше акцент, който можеше да бъде разпознат само от досейдиец, въпреки внимателно насложените маскировъчни тонове. Явно този гауачин бе ползвал услугите на Досейди.

По-старият от екрана на Маккай продължи:

— Легумът на Арич има въпроси от деликатно естество. Той иска да разговаря с вас.

— С мен? Но аз се готвя за лаупук.

Маккай нямаше никаква представа какво е лаупук, ала за него това бе нов прозорец към света на гауачините. Отдаваше му се възможността да зърне рядък слой, укриван през всичките тези години. Сега вече знаеше, че е избрал вярна посока.

— Той ни чува в този момент.

— Чува ни… Защо?

Във въпроса се съдържаше заплаха, ала старият гауачин продължи непоколебимо.

— За да си спестим обясненията. Съвсем очевидно е, че той държи да разговаря единствено с вас. Става дума за Маккай, но…

— Да?

— Вие ще разберете.

— Предполагам, че си изтълкувал нещата правилно. Добре. Свържи ме.

Екранът на Маккай трепна и пред него се появи в едър план гауачинска стая, каквато не бе виждал никога преди. На стената в дъното имаше копия, хладни оръжия, дълги тесни знамена, блестящи камъни и богато украсени резби от някакъв лъскав черен материал. Всичко това беше нещо като декор на едно кано-кресло с полегата облегалка, на което с разкрачени крака седеше стар гауачин, докато двама по-млади го мажеха с някакъв балсам. Слугите изсипваха гъстата златиста течност от зелени кристални флакони със спираловидна форма. Балсамът се втриваше внимателно в кожата на гауачина, която вече бе станала лъскава. Когато той примигна от екрана, Маккай не откри върху клепачите му никакви кланови татуировки.

— Както виждаш — рече седящият, — подготвят ме за…

Той се прекъсна, досещайки се, че разговаря с негауачин. Без съмнение този факт беше очевиден. Прекъсването говореше за бавна реакция.

— Вероятно е станала грешка — подхвърли той.

— Да, наистина. — Маккай кимна любезно. — Името ти?

Старият гауачин се намръщи от грубостта на този въпрос.

— Казвам се Мрег.

Очакванията на Маккай се потвърдиха. Но защо един тандалурски гауачин си бе присвоил името, не, титлата на митичното чудовище, вдъхнало идеята за онзи дивашки подбор в Гралуза? Отговорът бе далеч извън тази планета. Тук беше намесена и Досейди.

— Ти ли си взел окончателното решение за експеримента?

— Все някой трябваше да го вземе.

Това не беше категоричен отговор и Маккай реши да не го приема за окончателен.

— Не си мисли, че ми правиш услуга. Зная какво означава да си легум от гауачинската адвокатура и имам намерение да използвам пълната си власт.

На Маккай му се стори, че е направил някаква магия, която е накарала сцената върху екрана да застине. Двамата слуги спряха да изливат масло от зелените флакони, но не погледнаха към камерата, която го следеше. Що се отнася до Мрег, той седеше съвършено неподвижен, приковал немигащите си очи в него.

Малко по-късно старият гауачин се обърна към слугата от лявата си страна.