Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

— Продължавайте, моля. Времето напредва.

Маккай прие тези думи, сякаш бяха адресирани към самия него.

— Ти си мой довереник. Защо ми изпрати посредник?

Мрег продължи да го наблюдава.

— Сега разбирам какво е имал предвид Екри — рече той. И сетне бързо добави: — Виж, Маккай, следях твоята кариера с интерес. Сега излиза, че не съм я проследил достатъчно внимателно. Може би ако не бяхме…

Агентът реши да се възползва от тази посока на разговора им.

— При всяко положение щях да избягам от Досейди.

— Може би.

Двамата слуги приключиха работата си и се отдалечиха, отнасяйки странните кристални флакони със себе си.

— Отговори на въпроса ми.

— Не съм длъжен да отговарям на твоите въпроси.

— Тогава се оттеглям от този случай.

Мрег се наведе напред, обзет от внезапна тревога.

— Не можеш да направиш това! Арич не е…

— Аз нямам нкакви взаимоотношения с Арич. Моят довереник е гауачинът, който е взел решението за Досейди.

— Поведението ти е странно за един легум. Да, доведи го. — Последните думи бяха адресирани към някого извън обсега на екрана. Миг по-късно се появи друг слуга, който носеше бяла дреха, напомняща дълга престилка с ръкави. Одеянието беше предназначено за Мрег, но той не обърна никакво внимание на новодошлия, защото бе съсредоточил вниманието си върху агента.

— Имаш ли представа какво точно правиш, Маккай?

— Подготвям защитата на моя довереник.

— Разбирам. Кой ти каза за мен?

Агентът поклати глава.

— Наистина ли смяташ, че не съм способен да те открия или да изтълкувам правилно собствените си впечатления?

Веднага разбра, че гауачинът не е усетил нищо повече освен присмех в думите му. Мрег се извърна към слугата, който в това време връзваше престилката със зелена лента на гърба му. Старият гауачин трябваше да се наведе напред.

— Малко по-стегнато — каза той.

Прислужникът върза лентата отново. Обръщайки се към Маккай, Мрег рече:

— Извинявай, тази процедура трябва да приключи в определен момент.

Маккай следеше сцената на екрана с очи на досейдиец. Явно Мрег се приготвяше за някакъв важен, макар и непознат за самия него ритуал. Както и да е. Това можеше да почака.

— Когато разбра за специфичните дивиденти, които могат да бъдат извлечени от Досейди…

— Специфични? Това е универсална мотивация, Маккай. Всички хора се стремят да намалят конкуренцията си.

— Прецени ли правилно последиците и цената, която евентуално щеше да се наложи да платиш?

— О, да. Знаех тази цена.

В гласа на гауачина съвсем ясно прозвуча примирение, рядко срещано у неговия вид. Маккай се поколеба.

Слугата, който бе донесъл престилката, излезе от стаята без нито веднъж да погледне към агента, въпреки че до кано-креслото на Мрег вероятно имаше екран.

— Значи ти се питаш защо съм изпратил мой пълномощник за наемането на легум? — каза гауачинът.

— Защо точно Арич?

— Защото той бе изявил желание да… поеме по-голяма отговорност. Знаеш ли, Маккай, ти ме учудваш. Наясно си какво бих могъл да ти причиня заради твоята наглост, но тъй или иначе това не те възпира.

С думите си Мрег разкри повече, отколкото бе имал намерение, но не забеляза (или просто не го интересуваше) какво е прочел в тях Маккай. От своя страна агентът оставаше непроницаем, непроницаем като истински досейдиец.

— Имам една-единствена цел — рече той. — Никой, дори и моят довереник, не би могъл да ме отклони от нея.

— Това е дългът на легума — отбеляза Мрег.

Прислужникът, който бе донесъл бялата престилка, се върна с малка гола сабя, дълга около двадесет сантиметра. Маккай зърна обкованата със скъпоценни камъни дръжка и блестящото й острие. Извиваше се навътре под формата на стегната дъга. Слугата стоеше с гръб към него и с лице към Мрег. Сабята вече не се виждаше.

Лявата половина на Мрег бе частично скрита от Маккай, но старият гауачин се наклони надясно и се втренчи в екрана, през който наблюдаваше.

— Ти никога не си имал възможност да станеш свидетел на церемонията, която ние наричаме лаупук. Голям пропуск от наша страна. Значението на лаупук е първостепенно и всеки трябва да го познава преди… преди да даде ход на проект като Досейди. Опитай се да вникнеш в този ритуал. Той ще ти помогне да се подготвиш за своя случай.

— Кой е твоят клан? — попита Маккай.

— Това вече не е от значение, но… е, добре. Моят клан беше Голямото Пробуждане. В продължение на две десетилетия аз бях Върховен Магистрат… преди да вземем решението за Досейди.