Франк Хърбърт - Експериментът Досейди

Какво правеха те?

Името на третия съдия бе Мордес Парандо, отявлен противник на политиката на БюСаб. Той искаше Бюрото да бъде елиминирано — или тотално, или чрез закриваме на някои от ключовите му отдели. Идваше от Лират, което не беше изненада за Маккай. Лират бе естествено прикритие на призрачните сили. Това бе планета с несметни богатства и огромни частни имения, охранявани от специално обучени наемници. В маниерите на Парандо се забелязваше известна показност, служеща за прикритие на всеки истински интригант, знаещ или ерудиран, или съвършено безмилостен, от типа на автократа Броей. Нямаше никакво съмнение, че е получил подготовката си на Досейди. Чертите му носеха печата на досейдийската Периферия.

Около Парандо имаше още един факт, който не можеше да бъде известен на никого извън Лират. Маккай попадна на него съвсем случайно, докато разследваше едно паленки, което бе работило като охрана на тази планета. Подобните на костенурки паленки бяха прочути с тъпотата си и ги наемаха на работа главно заради силата им. Но това от Лират беше необикновено наблюдателно.

— Такова е становището на Парандо за Гауачинския Закон.

Репликата бе отговор на въпрос, касаещ взаимоотношенията между Парандо и разследваното паленки. Маккай не се поинтересува какво означава това, защото не видя връзката между въпроса и отговора, но запомни тези думи за всеки случай. По онова време той проявяваше умерен интерес към делото заради слуховете, според които на Лират съществувал легалистки анклав. Пак според слухове целта на тайните клики от този род била да проучи пределите на законността.

Хората зад Арич навярно допускаха, че Маккай познава Парандо. Не се ли страхуваха, че той ще бъде изобличен като легалист? Без съмнение те знаеха, че е опасно да го поставят на гауачинската съдебна скамейка. Професионалните легалисти бяха абсолютно недопусти ми в гауачинската правна система.

„Нека хората да съдят.“

Защо бяха довели подобен субект тук? Може би очакваха Маккай да се досети, че тялото на Парандо е от Периферията? Дали това не беше предупреждение към агента да не повдига този въпрос? Подмяната на тела и проблемът с безсмъртието беше като кутия със змии, която никой не смееше да отвори. А възможността видовете да започнат да се шпионират помежду си… С този процес навярно щеше да започне разпадането на Обединения Разум. В хиляди посоки.

Ако оспоря избора на Парандо и той бъде сменен, може да стане по-опасно. Ами ако го улича като легалист, след като процесът започне… Дали очакват да направя това? Ще видим.

Знаейки, че го наблюдават безброй очи, Маккай обиколи арената с поглед. Над плавния и поглъщащ всеки звук овал, където стоеше, започваха редици от пейки; всички места бяха заети. Сънната утринна светлина от прозрачния куполовиден таван се сипеше върху насядалите хуманоиди, гауачини, паленки, собарипси… Съзря една група от бдителни рийви точно над арената, гъвкавите им тела се извиваха при всяко движение. Щяха да следят внимателно процеса. Всеки вид и фракция в Обединения Разум беше представен тук. Тези, които не можеха да присъстват лично, щяха да наблюдават процедурата чрез блестящите обективи на трансмитера, монтирани по ъглите на тавана.

Сетне Маккай погледна надясно към мястото на свидетелите — това бе една ниша в стената под редиците от пейки. На скамейката седяха призованите от него свидетели, в това число и отхвърлените. Всичко беше в установената форма. Въпреки че пактът с Обединения Разум налагаше определени ограничения, тук, на тази арена, все още господстваше Гауачинският Закон. За да се подчертае това, синята метална кутия на Бягащия клан бе поставена на почетното място — специална пейка пред съдийския плот.

Кой тук ще опита вкуса на ножа?

Протоколът изискваше обвинителят и защитникът да се приближат до една определена точка под съдиите, да се поклонят и да заявят, че приемат условията на арената. В лагера на обвинението обаче цареше хаос. Двама от съветниците на Кейланг й шепнеха нещо развълнувани.

Членовете на съда разискваха някакъв въпрос, поглеждайки от време на време надолу. Те не можеха да дадат ход на делото преди поклона.

Маккай отклони поглед към скамейката на съдиите и съсредоточи вниманието си върху Броей. Просветлената алчност на досейдийския гауачин бе като острия връх на котва. Тя приличаше на Гауачинския Закон, променяше се само на повърхността. А Броей бе просто наконечникът на една одобрена от Джедрик съветническа група.