Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Къде беше проклетият път, край който бе скрил велосипеда?

Звукът неумолимо пълзеше пред него, заплашвайки да го затвори в невидимия си обръч. Дипиъкс спря задъхан, порови в раницата и измъкна фенерчето. Защо не беше взел пистолет? Можеше да се въоръжи поне с някой джобен модел, като онзи, с който Тимиена не се разделяше никога. Мамка му! Какъв беше този звук? Поколеба се, дали да включи фенерчето и да го завърти в кръг пред себе си. Как можа да тръгне невъоръжен! Не. Нали се представяше за любител на птици. С мъка си поемаше дъх. Краката го боляха.

Измина няколко крачки, преди да осъзнае, че е излязъл на пътя. Спря и се опита, да се ориентира в тъмното. Някъде тук бе напуснал пътеката. Едва ли щеше да е далеч храсталакът с проклетото колело. Не можеше да е далеч. Да включи ли фенерчето? Звукът се приближи още повече. Колелото трябва да е надясно. Той протегна ръце, навлезе в гъстите шубраци и неочаквано се блъсна в твърдата метална рамка.

Дипиъкс прокле шепнешком, изправи се, вдигна колелото и се подпря на него. Сега вече различаваше малко по-ясно пътя и изведнъж си помисли, че ще се почувства далеч по-добре, когато се метне на седалката и запраши обратно към фургона и Тимиена. Но свистенето и бръмченето ставаше все по-настойчиво и идваше съвсем отблизо! По дяволите всичко! Той издърпа фенерчето от колана си и натисна бутона. Лъч светлина проряза мрака и се заби в отсрещните дървета. В осветения кръг стояха три млади жени, облечени досущ като амазонките от чифлика, с тесни шорти и сандали, но лицата им бяха скрити зад блестящи черни стъкла, които приличаха на водолазни маски. Всяка една носеше дълга раздвоена накрая пръчка. Кой знае защо тези пръчки му заприличаха на чудновати антенни устройства, но краищата им сочеха право към него и от тях се излъчваше неприкрита заплаха.

Беше 2:40 след полунощ и вече близо десет минути Кловис гледаше как Еди кръстосва нервно хола на нейния апартамент. Малко преди това ги бе събудил звънът на телефона и Еди пръв бе вдигнал слушалката. Идваше съвсем открито в апартамента й. Агенцията нямаше нищо против. Агенцията не възразяваше срещу умерени сексуални лудории от страна на сътрудниците й, стига всичко да оставаше в определени граници. Никакви обвързващи чувства, нищо повече от малко разпускащи телесни упражнения.

След като затвори, Еди промълви замислено:

— Обади се ДТ. Меривейл му наредил да ни позвъни. Изгубили са връзка с Карлос и Тимиена.

— О, Божичко!

Тя се надигна от леглото и навлече халата. Еди вече кръстосваше хола.

— Трябваше аз да се обадя — извика му тя, опитвайки се да поразсее завладелите го мрачни мисли.

— Защо? ДТ търсеше мен.

— Тук?

— Да.

— И откъде знае, че си тук?

— Звънял вкъщи и никой не отговорил.

— Еди, не ми харесва тази работа.

— Глупости!

— Еди, какво има още? Какво ти каза ДТ?

Той застана пред нея и сведе поглед към разголените й крака. Беше се свила в креслото, сгънала краката под себе си.

— Каза, че пак ще трябва да играем на братче и сестриче. Ник Майърли ще ни е татко и тримата заминаваме на чудесна ваканция из красивия Орегон!