Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Защо сте ме завързали? — попита той.

— Хайде да не си губим времето с разни измислици — прекъсна го Хелстрьом. — Налага се, да се погрижим за вашата сигурност, преди да решим, как да се освободим от вас.

Дипиъкс преглътна болезнено, заслуша се за миг в трескавите удари на сърцето си, а после проговори:

— Каква гадна дума — да се отървем. Хич не ми харесва.

Хелстрьом въздъхна. Да, наистина не беше подбрал правилно израза. Беше уморен, нощта бе дълга и краят й не беше близо. Проклети да са тези нашественици отвън! Какво всъщност искаха?

— Моите извинения — заговори той. — Не исках да ви причиня ненужна тревога или неудобство. Но вие не сте първият човек, заловен от нас при подобни обстоятелства.

Внезапно Дипиъкс бе споходен от усещането, че е виждал някъде тази сцена. Сякаш си припомняше нещо подобно, което обаче се беше случило с друг, с някой негов близък. Портър? Но с Портър не бяха особено близки…

— И вие сте се освободили от тези, другите? — запита Дипиъкс.

Хелстрьом не обърна внимание на въпроса. Опротивял му беше целият този безсмислен разговор.

— Ако се съди по документите, — рече той, — работите като търговски представител в компания за фойерверки.Един от предишните нарушители работеше за същата компания. Не го ли намирате за странно?

Дипиъкс с мъка прокара думите през пресъхналите си устни.

— Ако името му е Портър, в това няма нищо странно. Той ми разказа за това място.

— Без съмнение колега по интереса към птиците — отбеляза Хелстрьом. Той обърна гръб на Дипиъкс. Как да постъпят с тази нарастваща заплаха?

Дипиъкс си спомни за птицата, която една от жените бе парализирала. Какво странно оръжие! Това ли бе тайната на мистериозния Проект 40? Реши да предприеме нова тактика.

— Снощи видях как една от вашите приятелки убива птица. Не бива да го правят. Птиците са неизменна и важна част от…

— О, млъкнете! — викна Хелстрьом без да се обръща. — Естествено ще убиват птици, а също насекоми, зайци, мишки и всичко живо, което срещнат. Не можем да загубим едно нощно помитане само за да ви приберем.

Дипиъкс вдигна учудено глава. Нощно помитане?

— Защо го правите? — запита той.

— Заради храната, естествено. — Хелстрьом най-сетне се обърна и погледна пленника. — Необходимо ми е малко време за да реша проблема, създаден с вашата поява. Съмнявам се, че сте готов да изоставите прикритието си и да ми разкажете цялата история.

— Въобще не разбирам за какво говорите — възпротиви се Дипиъкс, ала целият беше облян в пот и Хелстрьом не пропусна да го забележи.

— Ясно — кимна той. В гласа му се долови тъга. — Не се опитвайте да избягате. Двете работнички получиха наставление да ви убият, ако направите опит да се измъкнете. И няма никакъв смисъл да ги заговаряте. Те не могат да говорят. Освен това са доста изнервени, защото подушват, че сте различен. Вие сте Външен сред нас, а те са обучени да премахват подобни нашественици. А, сега, надявам се, че ще ме извините.

Хелстрьом бутна една плъзгаща се врата и напусна лабораторията. Преди вратата да се затвори, Дипиъкс зърна широк коридор, облян в млечнобяла светлина и гъмжащ от голи човешки тела — както на жени, така и на мъже. Двама от тях тъкмо минаваха покрай вратата и Хелстрьом се спря. Носеха нещо, което напомняше на голо мъжко тяло, с отпусната глава и безжизнено полюшващи се ръце.