Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Това изненадва ли ви? — запита Хелстрьом.

Беше русоляв мъж, среден на ръст, около тридесет и пет годишен — колкото се споменаваше в докладите на Агенцията, които Дипиъкс бе прегледал внимателно. Държеше се с достойнство, а в сините му, прями очи се четеше увереност. Изглеждаше така, сякаш е изпълнен с далеч повече енергия, отколкото показва на пръв поглед.

Хелстрьом стоеше насред лабораторията, вперил поглед в пленника, завързан в креслото. Лабораторията бе хладно, облицовано с метал и стъкло помещение, с блестящи циферблати и млечнобяла светлина, извираща от тавана.

Дипиъкс се беше пробудил тук. Не знаеше колко време е прекарал в безсъзнание, но умът му все още бе замъглен. Когато се събуди, Хелстрьом вече стоеше пред него, охраняван от две напълно голи жени. Усещаше, че отделя твърде много внимание на жените — поредният чифт амазонки — но нищо не можеше да стори.

— Виждам, че ви изненадва — продължи Хелстрьом.

— Май е така — призна Дипиъкс. — Не съм привикнал да виждам толкова разголена женска плът наоколо.

— Женска плът — повтори замислено Хелстрьом.

— Не се ли притесняват, че говорим за тях? — запита Дипиъкс.

— Те не ни разбират — рече Хелстрьом. — А дори и да разберат думите, няма да вникнат във вашето отношение. Естествено, това е типично отношение на Външен, но да си призная, никога не съм го разбирал докрай.

Дипиъкс направи предпазлив опит да провери здравината на връзките, които го притискаха към креслото. Беше се пробудил с болка в китките, а сега тя заплашваше да стане нетърпима. Чувстваше и тъпа болезненост зад очите си, но най-много се измъчваше от това, че не можеше да определи колко време е изминало. Постепенно си спомни, че се бе опитал да заговори трите жени, които бе осветил с фенерчето, но после бе млъкнал, осъзнал внезапно, че мракът около него е изпълнен с множество подобни голи фигури. Последващите спомени бяха доста объркани. Божичко, сякаш бяха налели главата му с олово. Единственото, което помнеше ясно, бе глупавото си пелтечене, като резултат от завладелия го страх и изненада: „Май тук си оставих колелото“.

Ами после! Стоеше неподвижно, сграбчил кормилото, докато черните водолазни маски бавно се приближаваха към него. Очите им не се виждаха зад непрогледните стъкла. Полюшващите се накрайници на раздвоените пръчки вещаеха открита заплаха. Нямаше никаква представа за какво бяха предназначени тези пръчки, но някак подсъзнателно се досещаше, че към него е насочено оръжие. Пръчките завършваха с къси, масивни дръжки, които младите жени стискаха уверено. От върховете на пръчките се носеше едва доловимо бръмчене, което чуваше по-ясно, когато затаяваше дъх. Зачуди се, дали да не опита да си пробие път през кръга. Още се колебаеше, когато от мрака излетя нощна птица и се спусна върху едно заслепено от светлината на фенерчето насекомо. В мига, когато птицата прелиташе край него, една фигура в здрача встрани от него вдигна рязко своята раздвоена пръчка. Разнесе се пронизително свистене, същото, което бе чул зад гърба си, докато пресичаше полето. Птицата замръзна неподвижно във въздуха, след миг се стовари на земята. Една от жените изтича и прибра безжизненото й тяло в торбата, закачена на рамото й. едва сега Дипиъкс забеляза, че повечето от жените носят подобни торби и всички изглеждаха препълнени.

„Надявам се, че не съм навлязъл в забранена територия — заговори малко по-уверено Дипиъкс. — Казаха ми, че тези места са подходящи за моето хоби. Разбирате ли, аз обичам да наблюдавам птици.“

Докато произнасяше тези думи, помисли си колко глупаво звучат сега.

Какво представляваха тези пръчки? Поразената птица дори не успя да изпърха с криле. Пссс-бум! Меривейл не бе споменал нищо за подобна възможност. Дали това е тайнственият Проект 40, за Бога? И защо не вземат най-сетне да кажат нещо тия побъркани дивачки? Сякаш въобще не го бяха чули — или не му обръщаха внимание. Може би разговаряха на чужд език?

„Вижте — поде той, — името ми е…“

Някъде тук приключваха спомените му, ако не се брои острото изсъскване и болезнената експлозия в главата му. Виж, това помнеше ясно — болката бе направо нетърпима. Главата още го болеше — откакто се бе свестил в тази стая. Нямаше никакво съмнение — причината беше в пръчките. Жените, застанали неподвижно зад Хелстрьом, бяха въоръжени със също такива пръчки, само дето нямаха маски като онези, които го наобиколиха в тревата.

Май нагазих в супата, помисли си той. Не му оставаше нищо друго, освен да играе на невинен.