Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Какво може да се каже?

— Този въпрос едва ли е от особено значение, освен като възможност за нови проучвания. Според нас, малко са онези успели в работата си професионалисти, които да се радват на признание от колегите си в бранша. По-скоро отношението към тях е на зле прикрита враждебност. В конкретната ситуация популярността и всеобщото уважение нямат почти никакво съществено значение, освен че биха могли да говорят за компетентност или да са условие за допълнителна печалба.

— И колко често е пътувал Хелстрьом, откакто е написан този доклад?

— Едно пътуване до Кения и два пъти до Стенфорд.

— Отсъства ли в момента?

— Вероятно. За по-сигурно ще трябва да потърся справките от последните дни. Вече ви съобщих, че отскоро изпратихме нова група за следене. Така че, скоро ще разполагате с най-нова информация.

— Съдейки по предишните ви доклади, той е отсъствал от чифлика за периоди от две седмици до един месец. Кой се разпорежда с магазина, докато него го няма?

— Все още не знаем.

— Доколко изкъсо сте го следвали по време на пътуванията му?

— Прегледахме внимателно багажа му, но открихме само камери, филми, технически принадлежности, документи и прочие. Основната тема, за която най-често ставаше дума в сценариите бяха насекомите. Очевидно притежава обширни познания в тази област. Но не открихме нищо инкриминиращо.

— А защо вие не му подхвърлихте нещо подобно?

— Безсмислено е, като се има пред вид неговото положение и образование. Твърде много хора ще се вслушат в протестите му.

Тя се облегна назад и потъна в размисъл.

— Не сме доволни от доклада — заяви накрая. — Ще информираме за това Шефа. Все някъде в цялата тази история трябва да има скрита изгода.

„Не били доволни!“ — мислеше си Перюджи докато потропваше нетърпеливо по черната тапицерия на таксито. Но се страхуваха, а за момента това бе напълно достатъчно. Ако данните за Проект 40 се окажеха верни, ако наистина този път водеше там, където се надяваха че води двамата с Шефа и тъкмо заради това бяха пропуснали да го споменат в доклада, тогава за всички, дори и за Дзюл Перюджи щеше да има огромна изгода. Разбира се, крайният резултат едва ли би могъл да се използва в оръжейната промишленост. Приборът излъчваше твърде много топлина. Но при ниски температури тази топлина можеше да се използва за преработка на метални и пластмасови суровини. В най-лошия случай откритието щеше да преобрази до неузнаваемост металургията, намалявайки шеметно досегашните разходи в тази област. А нима това не беше изгода?

Рано привечер Дипиъкс отново си припомни една от последните среща с Меривейл. Едва ли точно сега това имаше значение, но той бе започнал да се пита колко ли са изгубените агенти до момента по случая Хелстрьом. Меривейл беше наистина хитра лисица — и този негов досаден английски акцент. Понякога дори изглеждаше, че се възхищава, макар и отстрани, на Хелстрьом. Всъщност, за Меривейл бе съвсем типично да се възхищава от преуспелите в живота, само че често това възхищение се примесваше със страхопочитание. Колкото по-близо се намираше Меривейл до успеха, толкова повече растеше и неговият страх.

Затворената от три страни, долина продължаваше да се пече от лъчите на залязващото слънце. Дипиъкс почувства, че му се доспива и на няколко пъти неусетно притвори очи.

Опита се да се съсредоточи върху постройките на чифлика. Ако можеше да се вярва на доклада, Хелстрьом бе някъде долу, в една от сградите. Нямаше никакъв начин това предположение да бъде потвърдено.

Защо ли Меривейл се възхищаваше от Хелстрьом?

Внезапно, почти оглушителен трясък накара Дипиъкс да подскочи. Нещо се движеше в далечния край на хамбара-студио. На площадката отпред бе изкарана странна на вид количка. Напомняше на старите перонови колички за багаж, с дръжка отзад. Имаше висока телена ограда и гумени колела. Някъде от вътрешността на сградата долетя протяжна и писклива команда, но Дипиъкс така и не съумя да различи отделните думи. Един от изразите донякъде му заприлича на „натовари багажа“, но не беше напълно сигурен.