Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Той се покашля, извади един лист и го прегледа.

— Отново става дума за Проект 40, но този път, съвсем недвусмислено в смисъл на оръжие. Точният израз е „жило, което ще спомогне нашите работници да властват над целия свят“. Мисля, че не може да има съмнение.

— Шикалки! — възкликна един мъж от дъното на залата. — Този Хелстрьом се занимава с филми. Това може да е част от някакъв сценарий.

— Но има още — рече Перюджи. — В документа се дават инструкции за създаването на затворен обменен кръг, който според нашия човек във Вашингтон е напълно осъществим. Той беше доста развълнуван от идеята и я нарече „поредното парче от мозайката“. Според него крайната картина е още доста неясна, трудно е да се определи и мястото на този обменен кръг в нея. В закодираната част става дума за още нещо.

Перюджи млъкна за миг, за да подсили ефекта от думите си и отново огледа присъстващите.

— Тук съобщението е съвсем конкретно. Нарежда се на приносителя на документа да предава бъдещите си доклади чрез един определен човек във Вашингтон. Името на човека е споменато. Това е сенаторът, чиято дейност веднъж вече обсъждахме.

Перюджи с мъка сдържа смеха си. Реакцията на присъстващите бе точно такава, каквато предполагаше Шефа. Беше успял да завладее вниманието им, нещо което рядко се случваше в тази зала на гиганти.

— И в това няма никакво съмнение? — запита мъжът в ляво от него.

— Абсолютно никакво.

Докато напускаше заседателната зала Перюджи си позволи да се усмихне триумфиращо. Имаше няколко трудни момента и то главно благодарение намесата на онази кучка, но все пак бе съумял да се справи чудесно. Питаше се, защо бяха допуснали жена в управителния съвет.

Когато излезе, навън вече валеше, въздухът бе свеж, но същевременно примесен с мирис на влажна прах, който Перюджи не харесваше никак. Махна с ръка на близкото такси.

Шофьорът, както и следваше да се очаква като се имаше пред вид късмета му днес, беше жена. Перюджи се отпусна негодуващо в седалката и промърмори небрежно:

— Откарайте ме на летището.

„Кой би могъл да предположи коя ще е следващата сфера, където ще нахлуят жените“ — мислеше си ядосано той. Тези по природа крайно нестабилни същества, които в никакъв случай не биваше да бъдат допускани на каквито и да било отговорни постове. Стигнал бе до този извод от наблюденията върху майка си, която бе прекарала целия си живот в постоянен конфликт между наследените традиции и нуждите й, обусловени от собствения й пол. За предците си знаеше, че са чероки, каюни и португалци. Понякога се гордееше с тях. „Не забравяй, момче, — нареждаше тя, — че твоите деди са живели тук много преди на континента да стъпи кракът на първите бели крадци.“ Друг път му напомняше: „Някои от нашите са служили моряци при Хенри Навигатора, в онова злополучно плаване, когато почти целият екипаж е загинал.“ Ала почти винаги тя охлаждаше тези възторжени изблици с предпазливи предупреждения: „Дзюл, синко, изглеждаш достатъчно бял, та никой да не се усъмни за черните ти предци. Играй играта на белите, момче, това е единствената печеливша игра на света.“

И ето, че днес беше спечелил, в това поне нямаше никакво съмнение. Онази кучка от съвета се бе помъчила да го подложи на кръстосан разпит за дейността на компанията на Хелстрьом, дори се бе опитала да го улови в противоречия. Шефа, за щастие, го бе предупредил за това. „Не забравяй, ще се опитат да се възползват от твоята неопитност и да измъкнат допълнителна информация за Агенцията. Разрешавам ти да отвръщаш с удар на удара.“ Ето това се казваше Шеф — като баща за онези, на които вярваше.

Перюджи така и не познаваше истинския си баща, който е бил само първия от поредицата мъже, спечелили макар и за кратко благоразположението на Хуанита Перюджи. Макар фамилното й име да беше Браун, тя предпочиташе да се възползва от наследственото си и далеч по-загадъчно Перюджи. Баща му бе живял достатъчно дълго с Хуанита за да го дари с още по-странното име Дзюл, на името на някакъв неизвестен чичо, след което бе отплувал на презокеанско плаване, което изглежда би задоволило и най-страшните предположения на Навигатора. Корабът му бе потънал по време на буря някъде край Кампиче.