Въпреки опитите на Меривейл да представи този случай за дребна работа в ръцете на всеки опитен агент, още от самото начало Дипиъкс бе подушил нещо нередно. Дребосъкът Джанвърт също го бе забелязал. Цялата тази история вонеше! Вонеше на нещо развалено, загнило и оставено да се разлага в своя собствен миризлив сос.
Камионът навлезе в северния край на долината и пое право нагоре, към оградата. Дипиъкс насочи бинокъла към него и забеляза в кабината две облечени в бяло човешки фигури. Очертанията им бяха неясни, тъй като слънчевите лъчи се отразяваха в предното стъкло.
Камионът изви към оградата и Дипиъкс съумя да разчете надписа на неговата боядисана в бяло каросерия: „Корпорация Н. Хелстрьом“. Той направи широк завой докато застана с гръб към вратата, след което пое внимателно назад. От кабината изскочиха двама млади русокоси мъже. Те изтичаха чевръсто до задната платформа и я спуснаха назад, докато опря в земята. След това се изкачиха в каросерията и издърпаха висок жълтеникав контейнер от вътрешността. Съдейки по усилието, с което влачеха контейнера, очевидно той бе доста тежък. Наместиха го върху наклонената повърхност и внимателно го спуснаха на прашния склон.
Какво ли има в този контейнер? Достатъчно голям бе за ковчег.
Мъжете скочиха от каросерията, напрегнаха мишци и бавно изправиха контейнера. Отнесоха го малко по-далеч от платформата, сетне я вдигнаха, прибраха се в кабината и потеглиха.
Контейнерът стоеше изправен само на десетина крачки от вратата в оградата.
Дипиъкс се зае да изучава повърхността му през бинокъла. Беше малко по-висок от мъжете в кабината и очевидно доста тежък. Изработен бе от дърво, поне така изглеждаше и бе прихванат с няколко метални обръча.
Пощенска доставка? Но какво биха могли да доставят в чифлика в подобен контейнер?
Хелстрьом разполагаше със собствен камион, с който да пренася всичко, което му е необходимо до чифлика, ала същевременно не се тревожеше, че един контейнер събира праха зад оградата. Може би нямаше нищо необичайно в тази доставка. В досието на Агенцията беше събрана огромно количество информация за филмовата компания на Хелстрьом. Същата тази „Корпорация Н. Хелстрьом“, на която Хелстрьом бе едновременно управител и притежател. Знаеше се, че заснема документални филми за насекомите. Случвало се бе някои от тези филми да бъдат закупени от други, далеч по-могъщи филмови компании в Холивуд и дори Ню Йорк. Всичко това изглеждаше съвсем естествено, стига да не се налага да клечиш на един хълм, сред гъсти шубраци и да се чудиш защо ли човекът, който го е правил преди теб, е изчезнал. Какво ли е станало с Портър? Защо Меривейл не желаеше да се заемат официално с издирването му?
Имаше още нещо недоизказано в тази операция Хелстрьом.
Защо не се обръщаха за съдействие към самия него?
„Из Кошерния наръчник: Съществува изключително тясна взаимовръзка между екологията и еволюцията, тя оказва влияние върху органичните промени сред определен животински вид и се влияе най-вече от гъстота на популацията. В процеса на адаптация ние ще повишаваме поносимостта си към пренаселването и не след дълго ще можем да толерираме гъстота от десет, до двадесет пъти по-висока от тази, която сега смятаме за гранична. Именно по-този начин ще спечелим в борбата за оцеляване.“
Напрегнато очакване цареше в заседателната зала, когато на вратата се появи Дзюл Перюджи и се настани в креслото на Шефа. Той погледна крадешком часовника си, докато поставяше куфарчето на масата: 5:14 следобед. Въпреки че беше неделя, в залата присъстваха всички членове от управителния съвет на Агенцията — десетина мъже и една жена.
Без каквото и да било встъпление Перюджи премина направо на въпроса:
— Денят бе изключително натоварен. На всичко отгоре, Шефа ме повика само преди два часа и ми нареди да ви прочета този доклад. Той самият трябва да се заеме с някои по-важни въпроси.
Перюджи плъзна поглед по масата. В залата цареше пълна тишина. Прозорците бяха закрити с плътни, сиви завеси и през тях прозираше бледа, хладна светлина, сякаш се намираха някъде под водата.
Ако се изключат няколко нервни покашляния, всички бяха приели без възражения промяната.
Перюджи разтвори куфарчето пред него и извади цялото налично съдържание — три тънки папки.
— Вече имахте възможността да се запознаете с документите по случая Хелстрьом — продължи той. — Шефа ме уведоми, че ви ги е предоставил преди три седмици. Вероятно за вас ще представлява интерес новината, че най-сетне успяхме да дешифрираме кода от страница 17 на оригиналния текст. Нашите специалисти окачествиха същия този код като доста интересна идея, основаваща се на четирицифрена конфигурация, взаимствана от подредбата на информация в ДНК. Много изобретателно.
Читать дальше