Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

— Но ще свърши работа — каза Мартин Бек, без да вдига поглед.

— Не бих искал да й причиня неприятности.

— Няма да й причиним неприятности. Как се казва?

— Ако гарантирате… по мъж се казва Сив Линдберг. Но аз наистина ви моля…

— Къде живее?

— В Лидингьо. Мъжът й е инженер. Не знам адреса, някъде в Будал.

Мартин Бек хвърли последен поглед върху снимката на жената от Векшьо. После хлопна чекмеджето и каза:

— Благодаря. Съжалявам, че трябва да ви задавам въпроси от такъв характер. Но, уви, такава ми е работата.

Меландер влезе и седна зад бюрото си.

— Ще ви помоля да почакате няколко минути — обърна се Мартин Бек към мъжа и излезе.

В стаята на долния етаж тъкмо прослушваха последните реплики от магнетофонната лента. Мартин Бек стоеше с гръб, опрян до стената, и слушаше.

„Искате ли вода?“

„Не, благодаря, не съм жаден.“

Областният управител проговори пръв.

— Е?

— Пуснете го.

Управителят погледна към тавана, Колберг към пода, а Алберг погледна Мартин Бек.

— Не си го притиснал както трябва — намръщи се управителят. — Не беше кой знае колко дълъг разпит.

— Не.

— А ако го задържим? — попита областният управител.

— Тогава пак трябва да го пуснем в четвъртък по същото време — отговори Хамар.

— Добре — съгласи се областният управител.

Мартин Бек кимна. Излезе от стаята и се качи по стълбите. Бодежите в лявата част на гръдния кош още го мъчеха.

Меландер и мъжът на име Фолке Бенгтсон сякаш не бяха помръднали, откакто ги остави, и по нищо не личеше да са разговаряли.

— Съжалявам, че бяхме принудени да ви обезпокоим. Мога ли да ви предложа транспорт до вас?

— Благодаря, ще взема метрото.

— Може да е по-бързо.

— Да, наистина.

Мартин Бек учтиво го придружи до партера.

— И така, довиждане.

— Довиждане.

Обикновено ръкостискане.

Колберг и Алберг все още седяха и се вглеждаха в магнетофона.

— Да продължим ли да го следим? — поинтересува се Колберг.

— Не.

— Мислиш ли, че е той? — попита Алберг.

Мартин Бек стоеше по средата на стаята и гладеше дясната си ръка.

— Да. Разбира се, че е той.

Общо взето, къщата приличаше на неговата собствена в Багармосен. Тясно стълбище със стандартни табелки с имената по вратите и шахта за боклук между етажите. Намираше се на „Фрегатвеген“ в Будал, докъдето той се добра с влака за Лидингьо.

Часът беше подбран много грижливо. В един и петнайсет чиновниците си седят по канторите, а малките деца спят следобеден сън. Домакините са пуснали радиото и пият кафе със захарин.

Жената, която отвори, беше нисичка, руса и синеока. Малко под трийсетте, доста хубавичка. Тя стискаше дръжката на вратата, готова веднага да я затвори.

— Полиция ли? Случило ли се е нещо? Мъжът ми…

Лицето й бе уплашено и объркано. И миловидно — си помисли Мартин Бек. Той показа служебната си значка, което видимо я поуспокои.

— Не разбирам с какво мога да ви бъда полезна, но влезте все пак…

Мебелировката беше безлична, скучна и натруфена, но изгледът бе фантастичен.

— Имате ли деца? — попита той уклончиво.

— Да, момиченце на десет месеца. Тъкмо я приспах.

Той извади фотографиите.

— Познавате ли този мъж?

Тя веднага пламна, замига и несигурно отвърна:

— Да, познавах го. Но това беше преди няколко години. Какво е направил?

Мартин Бек не отговори веднага.

— Разбирате ли, ужасно е неудобно. Мъжът ми…

Жената явно търсеше думи.

— Нека седнем — посочи Мартин Бек. — Извинете, че аз ви предлагам.

— Да, да, разбира се.

Тя седна на ръба на дивана, напрегната, с изправен гръб.

— Изобщо не бива да се страхувате или безпокоите. Ето за какво става дума. Този мъж ни интересува по няколко причини като свидетел. Но в никакъв случай това няма нищо общо с вас. За нас са важни всякакви сведения за неговия характер от човек, който по един или друг начин е бил с него.

Това явно не я успокои особено.

— Ужасно е неприятно. Вижте, моят мъж… женени сме от близо две години и той не знае… за Фолке, не съм му казвала за този мъж… Но, да, разбира се, ако той научи, че съм била преди с друг…

Тя все повече се заплиташе и изчервяваше.

— Никога не говорим за тези неща.

— Можете да бъдете напълно спокойна. Просто ви моля да отговорите на няколко въпроса. Мъжът ви няма да узнае какво ще разкажете, както и изобщо някой друг. Във всеки случай някой, когото познавате.

Тя кимна, но все още упорито гледаше настрана.