Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

Мъжът сви вежди.

— Вярно ли е? — внезапно попита той.

— Изглежда много странно, че не сте чули за това. Откровено казано, не ви вярвам.

Мартин Бек имаше чувството, че мъжът бе престанал да слуша.

— Естествено, сега разбирам защо ме доведохте тук.

— Чухте ли какво ви казах? Изглежда странно, че всичко, което се писа за това събитие, ви е убягнало. Чисто и просто не ви вярвам.

— Ако имах някаква представа за случилото се, щях естествено да съобщя.

— Да съобщите?

— Да, като свидетел.

— На какво?

— Да разкажа, че съм я срещал. Къде е била убита? В Гьотеборг?

— Не, на борда на парахода, в каютата си. Докато и вие сте бил там.

— Това е невъзможно.

— Защо?

— Някой трябва да е забелязал. Всяка каюта бе претъпкана.

— Още по-невъзможно е обаче никога да не сте чули да се говори за това. Трудно ми е да го повярвам.

— Чакайте, мога да обясня. Никога не чета вестници.

— Много се говореше и по радиото, и в новините по телевизията. Точно тези снимки бяха показани в „Актюелт“. Няколко пъти. Нямате ли телевизор?

— Имам, разбира се. Но гледам само програми за природата и филми.

Мартин Бек млъкна и се вгледа в мъжа. След минута попита:

— Защо не четете вестници?

— Не съдържат нищо, което да ме интересува. Само политика и… такива неща като това, което казахте, убийства, нещастни случаи, всякакви беди.

— Въобще четете ли нещо?

— Разбира се, всъщност няколко списания. За спорт, риболов, туризъм, понякога някоя и друга приключенска история.

— Какви списания?

— „Спорт“, на практика всеки брой, от време на време „Ал-спорт“ и „Рекорд-магазин“, както и „Лектюр“. Него чета от малък. Понякога си купувам и американски списания за риболов.

— Никога ли не обсъждате събитията на деня с колегите си?

— Не, те добре ме познават и знаят, че не се интересувам. Говорят помежду си и тогава научавам по нещо.

Мартин Бек мълчеше.

— Разбирам, че изглежда странно. Но мога единствено да повторя, че това е истината. Трябва да ми повярвате.

— Религиозен ли сте?

— Не. Защо?

Мартин Бек извади цигара и бутна напред пакета.

— Не, благодаря, не пуша.

— Пиете ли алкохол?

— Обичам бира. Събота след работа пийвам по една-две. Никога нещо по-силно.

Мартин Бек го наблюдаваше невъзмутимо. Мъжът не направи и най-малкия опит да избегне погледа му.

— Е, във всеки случай най-сетне ви намерихме. Това е главното.

— Да. Как успяхте? Искам да кажа, как разбрахте, че съм бил на борда?

— О, беше случайност. Естествено, ви разпознаха. Досега вие сте единственият, който се е запознал и е разговарял с тази жена. Как се срещнахте двамата?

— Струва ми се… сега си спомням. Тя случайно стоеше до мен и нещо ме попита.

— И?

— Отговорих. Колкото можах. Английският ми не е особено добър.

— Но четете американски списания?

— Да, и затова винаги използвам случая да поговоря с англичани или американци. За да се упражнявам. Не се случва често. Един път в седмицата ходя да гледам по някой американски филм, какъвто и да е. Най-често гледам детективските серии по телевизията, макар съдържанието да не ме интересува.

— И така, вие разговаряхте с Роузана Макгро. За какво?

— Ами…

— Опитайте се да си спомните. Може да е важно.

— Тя спомена това-онова за себе си.

— Например?

— Къде живеела, но съм забравил.

— Възможно ли е да е Ню Йорк?

— Не, тя спомена някакъв щат в Америка. Може би Невада. Всъщност не помня.

— По-нататък?

— Каза, че работела в библиотека. Това със сигурност си спомням. И че е била вече в Нордкап и в Лапландия. Че е видяла среднощното слънце. Питаше за доста неща.

— Много време ли прекарахте заедно?

— Не, не мога да твърдя. Говорих с нея три-четири пъти.

— Кога? И в коя част от пътуването?

Мъжът не отговори веднага.

— Трябва да е било през първия ден. Фактически помня, че си правехме компания между Берг и Юнгсбру, където обикновено пътниците слизат замалко, докато отворят шлюза за парахода.

— Познавате ли добре канала и околностите?

— Да, доста добре.

— Пътували ли сте дотам преди?

— Да, няколко пъти. Винаги използвам малко да попътувам, когато това влиза в плановете ми за отпуска. Вече не са останали много от стария вид кораби и това пътуване е доста приятно.

— Колко пъти?

— Не мога да кажа точно. Може би ако помисля… Но във всеки случай някъде около десетина пъти през последните години. По различни маршрути. Само един път съм пътувал по цялата отсечка от Гьотеборг до Стокхолм.