Патрик Тили - Майсторите на желязото

Също като мютите, и дългите кучета имаха статус на роби, но Мин-Орота чувстваше, че Брикман е специален случай, който изисква по-добро отношение. И така, сякаш по магия, Брикман беше настанен в малка, но удобна къща, пълна с прислужнички — лични робини корейки. Господарят Мин-Орота прие пламенните му благодарности, но не му каза, че корейците, също като тайландците и виетнамците, са едни от „нечистите“ видове и са от по-долните слоеве на обществото на майсторите на желязо. За един истински син на Ни-Исан — самурай от благородно семейство — осигуряването на такива непълноценни слуги се смяташе за смъртна обида; за дългите кучета, които не бяха запознати с тези тънкости, това беше невъобразим лукс.

При първата им среща Тоширо тактично предаде на феодала мнението на шогуна, че безпрецедентното издигане на Брикман над статуса на роб е и ненужно, и неподходящо. Мин-Орота се помъчи да го увери, че това е само временно споразумение, което може да донесе важни материални изгоди не само на неговия дом, но и на самия шогун. И че след време ще е забавно да върнат дългото куче към робското му положение.

Имаше обаче и други аспекти на ситуацията, по-малко забавни, и точно тях се канеше да докладва Тоширо. Мютката, която беше взета под опеката на генералния консул Накане То-Шиба, беше изчезнала загадъчно от хоризонта. Чрез старателна разузнавателна работа и с помощта на местната мрежа от агенти и информатори той беше разкрил една нелегална сексуална връзка, която не само беше смущаваща, но и се беше оказала със застрашителни последици.

Тоширо докладва за последната работа на Брикман, след това премина към неговата мютска придружителка.

— Съжалявам, че трябва да ви кажа, но получих информация от достоверен източник, че генералният консул на Маса-чуса и Ро-дирен влага ново съдържание в понятието „защитно попечителство“.

Шогунът го погледна остро.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Както казват всички, той е обхванат от голяма страст. Въпросната… „дама“ е настанена със собствени слуги роби.

Лицето на шогуна не отрази вълната на отвращение, която премина през него. Очите му останаха приковани в градината.

— Къде?

— Владението включва езеро с малък остров в средата. Очевидно там има къща. Дърветата, които я ограждат, пречат да се види от брега. Смятам, че е използвана за подобна цел и преди.

Шогунът кимна. Изражението му остана равнодушно, но Тоширо знаеше, че отвътре владетелят кипи. Генералният консул Накане То-Шиба беше женен за една от сестрите на Йоритомо. Да влезе в нейната спалня, след като е правил любов с робиня мютка, беше оскърбление на нейната чест — за което в подходящ момент трябваше да се отмъсти.

— Това не е толкова лошо, колкото изглежда — каза Тоширо.

— Искаш да кажеш… че е добра новина?

— Да, господарю. Лошата новина е, че… тя не е мютка.

Шогунът затвори очи и пое дълбоко дъх.

— Как не си го забелязал, когато я докараха?

— Нямах основание да подозирам такова нещо. Беше ни казано, че дългото куче ще се придружава от мют. Кой би допуснал, че тя се е прикрила, като е боядисала тялото си? Не знам какво я е подтикнало да свали маскировката си, но тя е с чиста кожа… също като Брикман. Двамата са от един вид.

— Две дълги кучета…

Очите им се срещнаха.

— Защо е тази измама?

Тоширо подбра думите си внимателно.

— Може би сделката, която господарят Яма-Шита твърди, че е сключил с мютите, е… прикритие за по-непосредствено споразумение с производителите.

— С Федерацията?

Тоширо се поклони под пронизващия поглед на шогуна.

— Това е единственото обяснение, което има смисъл, господарю. От друга страна, вие може би знаете нещо, което аз не знам.

— Ще ми се да знаех.

— Господарят Яма-Шита обича да сключва сделки.

— И е амбициозен. Но да се предположи, че е във връзки с Федерацията…

— Да, това е сериозно обвинение.

— Най-лошото предателство. Смърт за него и за семейство му плюс конфискуване на цялото владение. Но преди да възложа делото на Йеясу, ми трябват доказателства, не само предположения.

— Дайте ми време, господарю. Мисля, че мога да намеря доказателства. Но това не решава проблема как да го хванем за яката.

— Прав си. Замесен ли е Кио Мин-Орота?

— Нека го кажа по следния начин. Трудно ми е да повярвам, че той не знае с кого прекарва повечето следобеди генералният консул. Дори семейството да няма споразумение с дългите кучета, досега трябва да са разбрали каква е работата.