Патрик Тили - Майсторите на желязото

Шогунът въздъхна със съжаление.

— Само това ми липсваше. Откога моят скъп зет е…

— От началото на януари.

— И ти го откриваш чак сега?

Тоширо пак се поклони. Моментът не беше подходящ за оправдания.

— Просто не разбирам — замислено каза Йоритомо. — Сестра ми и децата й бяха тук само преди седмица. Тя с нищо не подсказа, че става такова нещо.

— Тя може би не знае, господарю. Причината да разбера толкова късно беше, че някои хора са се постарали твърде много всичко това да остане тайна.

Йоритомо издиша силно през носа.

— Ако той не беше част от семейството, още утре сутринта щеше да е на рогозката. Как можа да ми направи такова нещо? Това е непростимо. — Той се усмихна криво и каза малко по-спокойно: — От друга страна, не бих казал, че е изненадващо. От известно време знам, че в това отношение той има малко ексцентричен вкус.

Настъпи тишина. Йоритомо обмисляше бъдещите си действия.

— Винаги бихме могли да турим край на това, като сложим нещо в купичката му с ориз. Или може би и на двамата. Да го направим да изглежда като самоубийство.

Тоширо поклати глава.

— Не, господарю…

— Да не искаш да кажеш, че не можем да го направим?

— Съвсем не. В сравнение с господаря Яма-Шита генералният консул е сравнително лесна цел. Просто не смятам, че на този етап на играта убийството ще е в наша полза. Ако ударът бъде проследен и доведе до вас…

— Дааа. — Лицето на Йоритомо помръкна. — Лошо. Открай време знам, че семейството на Яма-Шита ще е център на всеки ход срещу шогуната. И че моят зет е идиот, който накрая ще се самоунищожи, но… — Той въздъхна, после продължи: — Този, от когото съм най-разочарован, е Кио. Абсолютно сигурен ли си, че е замесен в това?

— Главата си залагам, господарю.

Йоритомо стисна очи, сякаш се опитваше да отблъсне думите му. После с бавно, отмерено движение сложи ръце върху лицето си, изтривайки от него всякаква емоция, и ги постави с дланите надолу върху коленете си.

— Значи… може би сме изгубили Мин-Орота. И един от моите генерални консули също е с тях.

— Не напълно. Не вярвам той да знае какво планират. Може би не е против, но все още е на ваша страна и е от семейството .

— Не ми напомняй…

— Господарят Яма-Шита е готов да поеме рисковете, но не е глупав. Вярвате ли, че може да участва в заговор с човек, който е готов да рискува всичко, за да спи с едно дълго куче?

— Не, сигурно не. Но тогава каква е играта?

— Ако Яма-Шита е във връзка с Федерацията, трябва да знае кой е доставил хвърчащия кон.

— Значи е било уредено.

— Сигурно. Но както и да го погледне човек, когато генералният консул е открил какво има под окраската на тялото, е трябвало да съобщи. Но не го е направил. От този момент нататък той е съучастник. Какво може да каже Мин-Орота? Сигурен съм, че той и господарят Яма-Шита могат да ви доведат цял куп свидетели, които да се закълнат, че са предали мютка. И ние не можем да проверим племето на Плейнфолк, с което Яма-Шита твърди, че е сключил сделка, защото…

— Защото той е единственият ни контакт.

— И значи край на историята. Положението на То-Шиба е много трудно. Те ще използват това да упражнят известен натиск.

— Например да го убедят да заповяда на гарнизона си да стои настрана, ако и когато Мин-Орота реши да тръгне срещу мен…

Тоширо поклати глава.

— Има много време преди да стигнем дотам. Те дори не са започнали да разглеждат военните възможности. Дори с помощта на Мин-Орота Яма-Шита и неговите приятели не са достатъчно силни да свалят шогуната с един бърз кървав удар.

— Може би ще могат, ако фамилия То-Шиба премине на другата страна.

— Трябва да се погрижим това да не стане.

— Значи трябва да се опитам да променя ситуацията.

— Можем да приложим някои тактики, които да ги попритеснят. Но дори То-Шиба да има успех, това няма да означава, че Яма-Шита е разбит. Никой не желае да затъне в нова продължителна гражданска война. Всички можем да загубим твърде много. Не… това, срещу което сме изправени сега, е битка за сърца и умове.

— Най-трудната за спечелване битка.

Тоширо се поклони.

— Господарю, щом вие сте на кормилото…

— Това ли е всичко?

— Има и още.

Йоритомо отново въздъхна, този път малко раздразнено.

— Стъпвай внимателно, приятелю. Започваш да прекаляваш.

Тоширо прие предупреждението философски, макар рискът да си навлече гнева на шогуна като носител на лоши новини да бе съвсем реален.

— Само слух, господарю, нищо повече. Просто си помислих, че трябва да знаете за него.