Патрик Тили - Майсторите на желязото

— Какво те задържа? — попита шогунът на идеален американски английски. Той и пратениците владееха този език — петимата стражи говореха само японски.

Тоширо седна и каза:

— Имаше някои моменти, които изискваха по-задълбочено проучване, господарю. Не беше лесно. Те държат картите.

— Много аса ли държат?

— Не съм сигурен, но… в колодата има джокер.

Йоритомо с нежелание откъсна очи от каменната градина и за момент ги спря върху Тоширо. Шогунът също носеше перука от мютска коса, но по-величествена, направена от плитки плюс малка плоска шапка и лакирани дървени гребени — прическа изключително за неговия висок ранг като върховен владетел на Ни-Исан.

— Толкова ли ще е лошо?

Тоширо се поклони ниско.

— Наистина не е добро.

Йоритомо въздъхна и пак се загледа в каменната градина.

— Добре, казвай…

През последната половин година главната задача на Тоширо беше да наблюдава работата, която се извършваше в Херън Пул — нов занаятчийски център, изграден на запад от Ба-Сатана. В началото на годината Яма-Шита, който държеше лиценз за търговия със северните мюти, беше убедил Йоритомо в необходимостта да преоткрият тайните на летателния апарат с двигател. Планът му беше с помощта на мютите да си набавят летящ кон и неговия конник. Много можеше да се научи от проучването отблизо и да се спасят месеци, може би дори години в безплодно експериментиране.

В подкрепа на своята кауза Яма-Шита беше подчертал, че няма време за губене. Дезертирали воини от юг — наричани дълги кучета поради ръста си и кокалестите си черти — бяха готови да тръгнат на север в земите на Плейнфолк. Нямаше да минат много години и техните мощни оръжия може би щяха да се обърнат срещу Ни-Исан. От контактите си с мютите Яма-Шита знаеше, че летящите коне са важен елемент във военната стратегия на дългите кучета. Ни-Исан трябваше да се въоръжи със собствена въздушна кавалерия, за да посрещне тази заплаха ако тя дойдеше.

Йоритомо обеща да помисли по въпроса. Всичко това бе разумно, разбира се. Хиро Яма-Шита — който чрез сливането на фамилиите Яма-Ха и Мацу-Шита бе станал най-силният феодал в Ни-Исан — беше упорит реалист. Всяко предложение, направено от него, заслужаваше да се обмисли сериозно.

Яма-Ха и Мацу-Шита, строителите на първите кораби с колела, бяха тези, които бяха открили изгодните западни търговски пътища и бяха започнали да използват очевидно неизчерпаемите ресурси от полухора, съставящи преобладаващата част от работната сила на Ни-Исан. Лицензите, които им осигуряваха практически монопол в търговията със запада, им бяха дадени от дядото на Йоритомо. Яма-ха и Мацу-Шита бяха стари съюзници на То-Йота и ги бяха подкрепили в тяхната претенция за шогунат. Но безпрецедентната тясна връзка между тези две фамилии имаше за резултат една нежелана концентрация на власт и, ако човек погледнеше на картата с окото на военен, техните обединени владения лежаха като кинжал в сърцето на владенията на То-Йота. За щастие четиридесетгодишният Яма-Шита, изглежда, беше заинтересован повече от търговските сделки, отколкото от политически съюзи, но въпреки това трябваше непрекъснато да се държи под око. Страната често беше разкъсвана от фракционни вражди и въпреки епохата на твърдо централно правителство, създадено от То-Йота, феодалите ревниво държаха на независимостта си. Макар че всички бяха положили клетва за вярност на шогуната, имаше някои, на чиято дума не можеше напълно да се вярва. Затова Йоритомо, също като предишните владетели, имаше два списъка в главата си: един озаглавен фудай — на онези, които смяташе за лоялни и заслужаващи доверие; и другият — тозама , на ненадеждните.

Хиро Яма-Шита, въпреки многото си връзки с То-Йота, заемаше голяма сива област между двата.

След консултиране с Йеясу (управителят познаваше Хиро от дете), Йоритомо се съгласи да доставят летящ кон с конник. Чрез търговската дейност на Яма-Шита в техни ръце бяха попаднали известен брой дълги кучета. Разпитът им беше позволил на шогуна да си изгради частична картина за странната подземна област, известна като Федерацията. Но данните бяха несигурни. Тези пленени дълги кучета бяха престъпници, ренегати — като малките чергарски банди ронин , които се криеха в горите, покриващи склоновете на западните възвишения. Бледите воини на този подземен свят можеха също да се нелоялни към своите господари. Въпреки това заплахата от юг не можеше да се пренебрегне. Оттук и избраната стратегия, приложена на практика от Яма-Шита — да въоръжат мютите, които превъзхождаха числено и двете страни.