Патрик Тили - Майсторите на желязото

Аристокрацията, размишляваше Камакура, не беше онова, което беше призвана да бъде. Самурайската етика беше опората срещу умствената и физическа корупция и той беше благодарен, че новият шогун въплъщава всичко скъпо за него. За нещастие Йокио, неговата жена, която като млада конкубина беше задоволявала бащата на настоящия шогун, не споделяше това предубеждение към аристокрацията — макар че нейният господар в пристъп на великодушие я беше предложил на Камакура в замяна на оказани услуги. Йокио, тогава стройно момиче с безупречно гъвкаво тяло, беше отстъпила покорно, но като всички жени, беше намерила начини да изрази негодуванието си.

Това беше в началото. Връзката им се беше подобрила през последващите години, защото с времето той се беше оказал разумна партия, особено когато при встъпване в длъжност Йоритомо го беше издигнал в ранг на капитан на охраната и в същото време беше отстранил останалите сибарити от „двореца за удоволствие“ на баща си. Но бляскавият живот на вътрешния двор оставяше неизличим отпечатък. Камакура знаеше, че дълбоко в сърцето си Йокио бе мечтала да се омъжи за благородник, защото за дъщерята на семейство на преуспяващ търговец такъв брак не беше недостижим. Имаше времена, когато дори Камакура желаеше да се беше родил със сребърна лъжичка в устата. Но вече беше достатъчно стар и умен, за да знае, че младите наследници на богатство, власт и привилегии често откриват, че вместо сребърна лъжичка държат в ръка бокал с отрова.

Тоширо влезе в двореца, представи се на дворцовия управител Йеясу и научи, че вестта за пристигането му вече е стигнала до шогуна. Веднага след като се изкъпеше и преоблечеше, пратеникът трябваше да отиде при него в каменната градина.

Йеясу, висок кокалест мъж с набръчкано мъртвешко лице, се гордееше с това как изпълнява задълженията си. За Тоширо беше загадка как го постига. Йеясу, изглежда, никога не правеше нищо и Тоширо в много редки случаи го беше виждал в движение; всеки жест, също като говора му, беше бавен, обмислен и точен. Той излъчваше спокойствие — и заплаха също, — като паяк, увиснал в центъра на невидима мрежа от власт. Тоширо му благодари и излезе заднишком.

Йеясу отиде до прозореца и загледа как Тоширо самодоволно минава през малкия двор долу, следван от двама пажове, носещи багажа му. Каква енергия! Каква себеотдайност! Докъде щеше да доведе това? При предишния шогун Йеясу беше действал като филтър за информацията, която пратениците бяха носили до и от двора. Но Йоритомо беше променил този ред. Днес тази нова група докладваше лично на шогуна — и тайно. Нечувано и нежелано скъсване с древната традиция, което откриваше пътя за по-нататъшно размиване на властта на управителя.

Йеясу беше от „старата школа“. Беше заемал този пост при бащата на Йоритомо и беше очаквал да остане на него до дълбока старост — състояние, което според някои отдавна вече бе достигнал. При възкачването си на престола Йоритомо беше пенсионирал мнозина от екипа на баща си заедно с обитателите на „двореца на удоволствието“. Сибаритите и сервилните самообслужващи се лепки, които по някакъв начин винаги успяваха да гравитират към центъра на властта, си бяха отишли. Но Йеясу беше останал. Новата метла никога не може да измете всичко. И въпреки общоприетите схващания някои стари кучета бяха забележително умели в усвояване на нови номера.

В една нация, изградена върху древни традиции и поддържана чрез строго спазване на старинни обичаи, промените се виждат като заплаха за устройството на обществото — което трябва да се съхрани на всяка цена. Промените трябва да се въвеждат само постепенно, ако изобщо трябва да се въвеждат, и като прави това, умният лидер поддържа силно чувство на приемственост с миналото. Йеясу не беше личността, която Йоритомо би желал за свой управител, но беше несъмнено най-добрият за тази работа. Хитрата стара лисица знаеше всичко и Йоритомо — тогава само двадесет и три годишен — бързо разбра, че трябва да се съюзи с Йеясу, докато не укрепи позициите си. Като резултат неговата операция по прочистване отстрани пяната и изметта, но когато спокойствието се възстанови, основната смес до голяма степен беше като предишната. Освен новия статус на пратениците властта и влиянието на Йеясу останаха непроменени и повечето от ключовите позиции все още бяха заети от кариеристи.

Йоритомо беше наясно с положението и макар че имаше други средства, чрез които можеше, да свали Йеясу, беше доволен да остави нещата непроменени. Дворцовите преврати бяха дестабилизиращи събития, които разбунваха страната и даваха на хората нездрави идеи. Освен това той се наслаждаваше да противопоставя своята съобразителност срещу лукавия ветеран. Времето беше на негова страна и точно това — неговата младост — беше коренът на проблема. Управителят, с богатия си опит, искрено вярваше, че никой толкова млад като Йоритомо не бива да взема никакво решение, без да потърси съвета и одобрението му. А и в края на краищата му се падаше дядо.