Патрик Тили - Майсторите на желязото

Лоялността на Йеясу към шогуната беше извън всякакво съмнение, но той бе, преди всичко, влиятелен сплетник, който познаваше всяка стъпка по коридорите на властта; човек, който можеше да раздава търсени привилегии и повишения — и не беше склонен към лично забогатяване. Като правеше това, управителят се придържаше към една традиция, която предхождаше издигането на самурайската етика с хиляди години и която след време — Йеясу бе сигурен в това — Йоритомо щеше да признае като единствено заслужаваща да се съхрани: упражняването и поддържането на власт в свят с нарастваща сложност.

Проблем, стар като света.

Беше похвално, че младият мъж търси връщането към по-чистите форми на поведение, предписани от бушидо; беше правилно да постави нови акценти върху централната догма, гири — чувството на дълг и отговорност. Без това щеше да настъпи анархия! Но стремежът да наложи по-строг морал беше непродуктивен. Човешките същества бяха несъвършени и никога нямаше да постигнат съвършенството на Ками 9 9 Богове в шинтоистката религия. Някои станали божества на различни кланове. Хората са деца на Ками — Б.пр. . Тяхната вродена подкупност рано или късно винаги изплуваше и колкото и да беше жалко, поради слабостта си те можеха да бъдат контролирани по-ефективно.

С грешници се работеше по-лесно. И също много по-лесно се правеше компания. Въпреки напредналата си възраст Йеясу не беше забравил как се беше забавлявал на млади години. И не беше искал само алкохол.

Каменната градина беше изградена чрез изкусно подреждане на камъни сред развълнувано море от фин чакъл, подреден в непрекъснати линии и спирали. Всяка сутрин при първи зори и през различно време от деня листата, клонките и всякакъв друг нападал боклук старателно се почистваха от група градинари. Когато идваше шогунът, градината беше магически възстановена в първичното си състояние. Това беше пейзаж, застинал във времето, едно изключително хармонично подреждане на линия, тон и структура, което като всички шедьоври непрекъснато разкриваше нови дълбини за окото на зрителя. Градината пораждаше спокойствие и подканяше към дълбок размисъл, като възнаграждаваше онзи, чийто ум беше способен да постигне необходимата степен на спокойствие, и му вдъхваше нови сили.

Йоритомо беше един от онези, които черпеха сила от градината — ценно възстановяване на част от един минал живот в място, известно на хроникьорите като Света преди. Беше попаднал под неговото магическо въздействие на деветгодишна възраст и оттогава правеше ежедневни посещения на това място винаги когато семейството му беше в резиденцията в Йедо. Чувствата му към каменната градина не се бяха променили — само че сега на никого не се позволяваше да седи в избраното от него място, което при възкачването му на престола беше придобило статус на светилище.

Макар и суров по природа, Йоритомо не беше и нямаше желание да стане аскет. През младостта периодите му на съзерцание се редуваха с нормални дейности и младежки ексцеси, които могат да се очакват от един млад благородник. Чувствените наслади, макар и да не бяха поощрявани, не бяха забранени и въпреки съветите към младите самураи, че дружбата с други воини е за предпочитане пред тази на жени, те невинаги можеха да устоят на съблазънта на една чувствена — и понякога незаконна — връзка. Не можеше и бъдещият шогун.

Тоширо, облечен в широко в раменете кимоно от тъмна брокатена коприна, се приближи към капитана на охраната, чиито хора бяха разположени около каменната градина. Двамата самураи носеха бели превръзки на челата, завързани на тила над перуки от мютска коса, прибрани отзад в традиционен кок. На превръзката на капитана имаше обичайния кървавочервен диск, ограден от две страни с думи-знаци, обозначаващи неговия ранг и функция. На превръзката на Тоширо мястото на червения диск заемаше птицата емблема на шогуна. Един дълъг и един къс меч в леко извити ножници бяха пъхнати в пояса на кръста му.

Ако беше някой друг, щеше да е принуден да ги свали, но като пратеник на вътрешния двор той имаше право да носи оръжие в присъствие на шогуна. Това беше знак на изключителното доверие, което Йоритомо имаше в тази група млади мъже. Беше чиста случайност, че Тоширо беше на същата възраст като шогуна. Никой от избраните от Йоритомо нови пратеници не беше над тридесет години; най-младият беше на двадесет и пет.

Капитанът поведе Тоширо по пътеката към лятната къща — Йоритомо седеше там, потънал в размисъл и загледан в каменния пейзаж. Петимата самураи, седнали зад него в полукръг, скочиха мълчаливо, после свалиха десници от дръжките на дългите си мечове, когато видяха кой идва. Тези мъже, също като охраната около градината, бяха отгледани от раждането си в именията на То-Йота и се бяха врекли да защитават шогуна. Капитанът се поклони и се оттегли, а Тоширо стъпи на широкото долно стъпало на верандата и коленичи в една линия с лявото рамо на шогуна. Йоритомо продължи да гледа право напред в градината. Тоширо опря чело на сламената рогозка, която покриваше горното стъпало, и зачака.