Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Донхад знаеше, че е невъзможно да подкупят жрец или Водач. Хората, влизали в пряк допир с аирлианските стражи, бяха като програмирани машини — волята им бе прекършена и те следваха само въведените в тях заповеди. Бяха избили много такива на своята планета. Но освен тези доверени жреци властта на аирлианците се опираше и на мнозина, които служеха по други причини — вяра, пари, богатство. Това бяха по-маловажни свещенослужители, войници, работници, отговарящи за поддръжката на вътрешния град. Тъкмо сред тях Донхад се зае да търси подходящия човек. И след шест години успя да го открие.

Казваше се Джобб. Беше един от молителите, но с достатъчно дълъг стаж скоро да бъде приет за жрец и да бъде отведен в храма за среща със стража и да стане жрец. В началото всичко това го правеше неперспективен, тъй като скоро аирлианците щяха да му промият мозъка. Но Джобб имаше дъщеря, която обичаше не по-малко от аирлианските богове. Молителите не можеха да имат семейства, но от няколко години Джобб се бе свързал тайно с една жена, която обичаше. Съзнавайки какво е наказанието за прелюбодейство с молител жената бе избягала веднага след раждането, купувайки си място на един от корабите със стоки за черния пазар. Но Джобб бе задържал детето и бе наел детегледачка.

Но четири дни преди да бъде приет в редовете на висшите жреци дъщеря му се разболя. Той се опита да я вкара в двореца и да я настани в лазарета за свещенослужители, като я представи за дете на брат си. Но правилата си бяха правила и в лазарета отказаха да я приемат. Детето издъхна след три дни, в навечерието на ръкополагането на Джобб.

Всичко това Донхад узна от един търговец, който кръстосваше вътрешното море с рибарска ладия. Беше малко преди зазоряване и Донхад се намираше в една моряшка кръчма. Мъжът току-що се бе върнал от плаване до вътрешния остров, където бе разговарял с Джобб. Молителят го бе разпитвал отчаяно дали хората от външните острови не познават някои чудодейни билета, които да помогнат на дъщеря му.

Търговецът не бе успял да помогне на нещастника. Той разказа на Донхад, че детето издъхнало в ръцете му малко преди да отплува обратно.

Донхад реши, че моментът е подходящ. Двамата с Гуалкмай веднага тръгнаха към Атлантида. Същия следобед пристигнаха в града на вътрешния остров малко преди да започне церемонията. Огромно множество се бе струпало на централния площад зад градските стени. Омотани в прашни разръфани наметала, Донхад и Гуалкмай се притаиха в сянката на стената и впериха погледи към терасата, на която се бяха появили двама аирлианци, заобиколени от жреци.

В подножието на кулата вече се бяха изправили двайсетина молители с червени роби. Един от жреците започна да чете имената им и молителите пристъпваха прага на портата в подножието на кулата.

Когато произнесоха името на Джобб, не последва отговор. Това бе знакът, който Донхад чакаше. Двамата с партньора й се шмугнаха в една странична уличка и се отправиха към къщата, където според търговеца се бе настанил Джобб. Откриха го вътре, надвесен над изстиналото тяло на дъщеря си. Лицето му бе бледо, набраздено от сълзи.

— Нямаш много време — рече Донхад още щом прекрачи прага.

Джобб не отговори, дори не вдигна глава.

— Скоро ще дойдат за теб — продължи тя и се приближи към него.

Молителят реагира едва когато положи ръка на рамото му. Той вдигна глава и я погледна неразбиращо.

— Трябва да им кажеш, че детето наистина е на брат ти. И че си пропуснал церемонията, защото си бил дълбоко опечален от загубата. А после ще заявиш, че вече си готов да им служиш вярно.

Джобб се опита да заговори, но гласът му измени. Гуалкмай му тикна манерка с вода и Джобб отпи няколко глътки.

— Никога няма да им служа — бяха първите му думи. — Те отказаха да ми помогнат, когато най-много се нуждаех. Какви богове са тогава? Казват, че са пристигнали тук, за да ни помагат, но когато ги помолих…

Донхад погледна към Гуалкмай. Той кимна едва забележимо. Тя си пое дъх. Предстоеше й да излъже, но в името на по-висша идея.

— По-лошо е, отколкото го мислиш. Наистина ли смяташ, че е било съвпадение, дето дъщеря ти се разболя само четири дни преди да бъдеш ръкоположен?

— Какво искаш да кажеш? — попита Джобб.

— Аирлианските богове не се интересуват от хората. Освен когато могат да ги използват за целите си. Ти си прекарал много години в подготовка за тази служба. Но дъщеря ти можеше да бъде бреме за теб. Затова има закон, който не позволява на свещенослужителите да създават семейства. Те трябва да служат само на аирлианците.