Дийн Кунц - Лошо място (Част І)

Канди затвори очи и отпи голяма глътка мляко. Предпочиташе да е със стайна температура или дори затоплено. Вкусът смътно напомняше на кръв, но без приятната й стипчивост. Приликата щеше да е по-голяма, ако млякото не беше толкова студено.

След няколко минути котките се върнаха. Сега Върбина лежеше по гръб, отпуснала глава на една възглавница и със затворени очи мърдаше устни, сякаш говореше на себе си, макар и да не издаваше нито звук. Беше протегнала нежна ръка към сестра си, за да й направи също така грижливо маникюра. Дългите й крака бяха проснати и Канди виждаше мястото между гладките й бедра. Тя беше облечена само с тениска и тънки бикини в прасковен цвят, които по-скоро подчертаваха, отколкото да крият триъгълника на нейната женственост. Котките мълчаливо се скупчиха около нея и я закриха. Явно бяха по-загрижени за приличието от самата нея. Гледаха укоризнено към Канди, като че разбираха накъде е обърнал поглед.

Той сведе очи и заразглежда трохите по масата.

— Франки беше тук — обади се Вайълет.

Отначало Канди се слиса повече от това, че чува гласа й, отколкото от съдържанието на думите. После значението им отекна в неговото съзнание като удар по месингов гонг. Канди рязко се изправи и едва не прекатури стола.

— Бил е тук? Вкъщи?

Нито котките, нито Върбина трепнаха от трясъка на стола или от острия му глас. Продължаваха да се излежават сънени и безразлични.

— Отвън — каза Вайълет, която продължаваше да седи на пода до отпуснатата си сестра и да оформя маникюра й. Гласът й беше тих, почти шепот. — Гледаше къщата откъм живия плет.

Канди погледна мрака зад прозорците.

— Кога?

— Към четири.

— Защо не ме събудихте?

— Той не се застоя. Никога не идва за дълго. Минута-две, после си тръгва. Страх го е.

— Видя ли го?

— Знаех, че е там.

— И не се опита да му попречиш да си отиде?

— Че как бих могла? — Сестра му се ядоса, но гласът продължи да бъде все така прелъстителен. — Котките обаче го подгониха.

— Нараниха ли го?

— Малко. Нищо сериозно. Но той уби Саманта.

— Кой?

— Горкичкото котенце. Саманта.

Канди не познаваше котките по имена. Струваше му се, че те са като единен организъм, който често се движи като един и очевидно мисли по този начин.

— Уби Саманта. Разби главата й в каменния стълб в края на алеята. — Най-накрая Вайълет вдигна очи от ръката на сестра си. Очите й бяха по-бледосини от преди, направо ледени. — Искам да му причиниш болка, Канди. Искам много да го заболи, както той постъпи с котката. Хич не ме интересува, че ни е брат…

— Вече не ни е брат след всичко, което стори — яростно избухна Канди.

— Искам да постъпиш с него така, както той се отнесе с горката ни Саманта. Искам да го размажеш, Канди, да му смачкаш главата, да спукаш черепа, за да изтече мозъкът му — Вайълет не повиши глас, но думите й бяха приковали Канди. Понякога, както сега, гласът й звучеше дори по-чувствено от обикновено и тогава сякаш не само галеше слуха, но и проникваше в мозъка и лекичко полягаше като мъгла, като мараня. — Искам да го биеш, да го мачкаш, да го разкъсаш, да му разпръснеш костите и вътрешностите, искам да му извадиш очите. Искам да го накараш да съжалява, че е причинил болка на Саманта.

Канди потръпна.

— Ако го докопам, естествено, че ще го убия, но не заради твоята котка. А заради майка ни . Не помниш ли как постъпи с нея ? Как можеш да искаш отмъщение за една котка, когато цели седем години не си го накарала да плати за мама?

Сестра му изглеждаше смаяна, извърна се и млъкна.

Котките плавно се смъкнаха от отпуснатото тяло на Върбина.

Вайълет се протегна и легна до нея. Сложи глава на гърдите й. Голите им крака се преплетоха.

Донякъде излязла от състоянието на транс, Върбина започна да гали копринените коси на близначката си.

Котките се върнаха и се сгушиха във всяко свободно ъгълче около тях.

— Франк е бил тук — заяви Канди гласно, но по-скоро на себе си, и сви юмруци.

В него се надигна гняв, както далеч над морето се заражда ветрец, който скоро ще се превърне в ураган. Канди обаче не си позволяваше да се поддава на емоции като гнева, защото трябваше да се владее. Пристъпът на ярост можеше да напои семената на тъмните му желания. Майка му би одобрила убийството на Франк, защото той бе предал семейството и смъртта му би била от полза за семейството. Но ако Канди допуснеше гневът да се разрасне в ярост, нямаше да успее да открие Франк, щеше да се наложи да убие друг, защото желанието щеше да стане непреодолимо. Тогава майка му в рая би се засрамила от него, би се отвърнала от него за известно време и дори би отрекла, че го е родила.