Дийн Кунц - Непознати пътища

Джоуи остана потресен от невероятната сложност на извратената реалност, в която живееше Пи Джей, реалност на Фаустовски съдби, проклятия, сделки с дявола и обсебвания от зли духове, Ако цели двайсет години не бе чел книги за девиантната психология и за най-странните случаи на психоза, нямаше да проумее сложната същност на чудовището, с което си имаше работа. Със сигурност не е могъл да разбере Пи Джей първия път, когато преживя тази нощ, защото тогава не притежаваше необходимото знание.

— Просто трябва да го желаеш, Джоуи. И тогава ще очистим тази кучка, дето е с теб. Един от синовете на Долан е на шестнайсет. Едро момче. Можем да го нагласим така, все едно той е извършил всичко и после се е самоубил. Ти и аз — ще се измъкнем чисти и винаги ще бъдем заедно, по-близки от братя, по-близки от когато и да било.

— Пи Джей, за какво съм ти аз всъщност!

— Ей, ти не си ми нужен, братче. Не съм намислил да те използвам за нещо просто така. Аз те обичам. Не го ли знаеш? Обичам те. Ти си малкото ми братле. Нали така? Не си ли единственото ми братче? Защо да не искам да бъдеш с мен, да споделяме богатството ми?

Устата на Джоуи пресъхна, но не от внезапно увеличилата се отровна жега в църквата. За пръв път, откакто бе завил по пътя за Коъл Вали, му се прииска да пие.

— Мисля, че съм ти нужен само за да сваля разпятието вместо теб. Или може би да го обърна.

Пи Джей не отговори.

— Мисля, че си отчаян, защото трябва да завършиш започнатото и защото се страхуваш да влезеш в църквата, откакто я осветихме наново.

— Нищо не сте осветили — презрително процеди Пи Джей.

— Обзалагам се, че ако сваля разпятието и духна свещите, че след като разваля олтара и мястото стане отново безопасно за теб, ти просто ще ни убиеш, както беше решил.

— Ей, дечко, не ти ли е ясно с кого разговаряш? Аз съм брат ти. Какво ти става? Аз съм брат ти, винаги съм водил битките ти вместо теб, винаги съм се грижел за теб. Бих ли те наранил? Наранявал ли съм те някога? Въобще какви ги плещиш?

Селест се изправи и застана до Джоуи, сякаш осъзнала, че ако и тя покаже малко кураж, ще успеят да убедят Пи Джей, че символичните предмети, подредени върху импровизирания олтар, наистина ще ги предпазят. Смелостта им може би щеше да подхрани страховете на Пи Джей.

— Щом не се страхуваш от църквата, защо тогава не влезеш? — попита Джоуи.

— Защо е толкова горещо тук? — попита на свой ред брат му, стараейки се да говори самоуверено както винаги. — От какво има да ме е страх? От нищо.

— Тогава ела, влез.

— Тук няма нищо свещено.

— Докажи го. Докосни светената вода.

Пи Джей погледна към пълния мраморен купел.

— Преди тук нямаше вода. Вие сте я налели.

— Така ли?

— Не е благословена — настояваше Пи Джей. — Ти да не си скапан свещеник. Това е просто обикновена вода.

— Тогава я докосни.

Джоуи беше чел за психясали сатанисти, които дотолкова затъвали в самозаблудите си, че притежавали дяволски сили и щом докосвали светена вода или разпятие, ръцете им буквално се покривали с рани. Изгарянията били действителни, макар и причинени единствено от автосугестията на откачените, от силата на собствената им вяра в извратените им халюцинации. Пи Джей продължаваше тревожно да изследва плиткия съд със светена вода и Джоуи го подкани:

— Хайде, де, потопи пръсти… или те е страх, че ще осакати ръката ти, че ще я попари като киселина?

Пи Джей нерешително се приближи към купела. Като подплашено водно конче той разпери пръсти над водата. Сетне дръпна ръка.

— Исусе! — тихо възкликна Селест.

Бяха открили начин да използват умопомрачението на Пи Джей, за да се защитят.

Първия път, когато преживя тази нощ, Джоуи вече не бе момче. Току-що се бе разделил с тийнейджърските си години, когато му се наложи да се изправи не срещу по-големия си брат, а срещу изключително интелигентен и лукав психопат. Този път обаче Джоуи превъзхождаше Пи Джей с двайсет години житейски опит, който щеше да използва срещу него.

— Не можеш да ни сториш нищо — рече той. — Не и тук, на това свещено място. Не можеш да извършиш нищо от онова, дето си го намислил, Пи Джей. Не и сега, не и след като поканихме Бог обратно в дома му. Остава ти само да бягаш. Утрото все някога ще настъпи и някой ще дойде да ни търси или ще открият Биймърови.

Пи Джей отново се опита да потопи пръсти във водата, ала не посмя. Крещейки от страх и бяс, той ритна мраморния купел. Съдът падна от тънкия си пиедестал и разрухата изведнъж отприщи куража на Пи Джей, който навлезе навътре в църквата, докато купелът още се търкаляше. Джоуи се приведе и грабна пушката си. Водата от купела се разля по пода, ала Пи Джей все пак стъпи в локвичката и изпод ботушите му със съскане се надигна серножълта пара, сякаш течността наистина бе благословена и сега се надигаше със страшна сила срещу измъчвания от демони мъж.