Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Двойникът на нинджата (Част I): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Двойникът на нинджата (Част I)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Майкъл Леонфорте е успял да се спаси от гибел при унищожаването на Плаващия град. С натрупаните огромни капитали от търговията с наркотици и оръжие той се стреми да навлезе в легалния бизнес. Целта му е да присвои производството и продажбите на най-новото изделие в областта на телекомуникациите, което е собственост на компанията на нинджата Никълъс Линеър.
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…

Двойникът на нинджата (Част I) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Двойникът на нинджата (Част I)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В стаята легна тежка тишина. Сякаш и тримата се бяха превърнали в музейни експонати, съвсем като тези зад стъклените витрини. Никълъс усети как дишането му става плитко и незабележимо, а сърцето му сякаш спира. Времето и пространството се размиха и изчезнаха. „Не! Не сега!“ , заповяда си той. Но вече беше късно. Тъмният облак на Кшира се надигна и погълна съзнанието му. Изпита чувството, че пропада в бездънна пропаст. Видя се някак отстрани, като в кошмарен сън… Тялото му се поклащаше като узрял царевичен мамул, редом с него висяха и телата на останалите… Безпомощни, флегматични, всички те чакаха ножа на стопанина. После в душата му се отвори бездънното око на Кшира, ослепителен лъч светлина попадна за миг върху тайнството на Смъртта. Дълбоко в душата му започна да се заражда вик на ужас…

Нанги задряма. Кисоко седеше неподвижно като статуя, която очаква някакъв тайнствен сигнал. Измина доста време, преди да се размърда.

Ще ви изпратя — прошепна тя.

Никълъс бавно се изправи на омекналите си крака. Направи няколко дълбоки вдишвания, после колебливо последва домакинята. На вратата тя се обърна да го погледне:

— Нанги-сан ви е разказал за нас, нали? От всички останали ме е пазил в дълбока тайна…

Това беше вярно. Миналата година Нанги му намекна за връзката си с Кисоко. Бяха се срещнали преди единадесет години, връзката им била бурна и трагична. Нанги не успял да я забрави, повторната им среща била решителната. Останал при нея завинаги…

— Нямам намерение да споменавам за вас пред никого — разбра я Никълъс. — Най-малкото пък пред Тьорин-сан…

Тя благодарно склони глава, после промълви:

— Не му се обиждайте. Беше му много тежко да ви приеме в това състояние, при това точно тук… Не обича да го виждат слаб и болен…

— Но вчера ние пак се видяхме, беше в колата му…

— Вчера е бил готов. Облечен както обикновено, натъпкан със съответната доза лекарства… Обзалагам се, че срещата ви е била кратка.

— Така беше.

Тя кимна и се усмихна:

— Такъв си е той, Линеър-сан, не бива да се обиждате. Обича ви като роден син, счита ви за част от себе си… И точно по тази причина се срамува и не иска да го виждате стар и безпомощен…

— Трябваше да дойда…

— Разбира се — кимна тя. — Аз оценявам това и мога дави уверя, че същото се отнася и за него… Като не броим срама, който ръководи поведението му… — очите им се срещнаха, Кисоко тихо добави: — Преди шест месеца, когато той получи сърдечния удар, вие не бяхте тук…

— Не мога да си го простя — въздъхна Никълъс.

— Аз ви прощавам — неочаквано заяви Кисоко. — А Нанги-сан не вижда за какво трябва да ви прощава… — Пристъпи крачка напред и продължи: — Искам да разберете, че няма никакъв смисъл да се чувствате виновен… Ще ви призная това, което той едва ли някога ще посмее да ви признае — инфарктът му беше доста по-тежък, отколкото го представихме… Дори Тьорин-сан няма понятие за това… Не, не бива да се безпокоите… Докторите твърдят, че ще се оправи и последици няма да има. Но процесът ще бъде продължителен… — гласът й премина в шепот. — Ще си позволя да ви отправя една молба, Линеър-сан… Ние действително се запознахме току-що, но аз познавах вашите родители и ги обичах…

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Кисоко-сан.

Тя кимна с облекчение, а той изпита странното чувство, че иска да го докосне. Което беше изключено, разбира се. Подобна проява на невъзпитание от жена като Кисоко е просто немислима.

Мигът отмина, на лицето й отново се появи усмивката:

— Много приличате на баща си. Хубав мъж, със силна воля… — ръката й натисна бравата, палавият ветрец разроши косите им. — Вършете каквото трябва, Линеър-сан… Само му дайте време да се възстанови… Дори ако това означава да работите известно време с Тьорин-сан…

Вятърът запрати в краката им ситни водни капчици, откъм реката долетя протяжният вой на корабна сирена.

— Ценя високо вашата откровеност, Кисоко-сан — склони глава Никълъс.

— Не бих могла да бъда друга — усмихна се тя. — Вие сте близък с най-скъпите на сърцето ми хора. — Очите й потънаха в неговите, той отново изпита чувството, че преди години тази жена е била наистина забележителна. — Вие сте ангел-пазител на брат ми… Нали така казват на Запад?

Никълъс кимна с глава и отново каза:

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Кисоко-сан.

— Сигурна съм в това и ви благодаря предварително — поклони се тя. Той отново изпита странното чувство, че иска да протегне ръце и да го прегърне.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Двойникът на нинджата (Част I)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Двойникът на нинджата (Част I)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Двойникът на нинджата (Част I)»

Обсуждение, отзывы о книге «Двойникът на нинджата (Част I)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x