Джон Голзуърди - Сага за Форсайтови

Дълго седя така да премисля своя жизнен път, верен докрай на собственическия инстинкт и дори стоплян от своите неуспехи.

„Дава се под наем“… Форсайтовия век и начин на живот, когато човек притежаваше безпрепятствено и безусловно душата си, имота и жена си. А сега държавата притежаваше или щеше да притежава имота, жена му беше свой собствен господар, душата му… сам бог знаеше кой я владее! „Дава се под наем“ — разумно и просто верую!

Нахлуващи вълни на промяна, с обещание за нови форми, едва след като отмине приливът на разрушителния порой. Усещайки го подсъзнателно, Соумс седеше тук, приковал упорито мисълта си в миналото — като човек, който язди в бурна нощ, с лице към опашката на препускащия кон. Водите проникваха през викторианските баражи и отнасяха собствеността, обноските, морала, музиката, досегашните форми в изкуството… оставяйки при своето плискане соления вкус на кръв в подножието на Хайгейтския хълм, където почиваше в гроба си викторианскит век. Седнал в това високо кътче със свой собствен облик като изваян образ на собствеността, Соумс отказваше да се вслуша в нестихващия им рев. Отказваше по инстинкт да се бори с тях… Притежаваше премного от първичната мъдрост на грабливия звяр, наричан човек. Те щяха да се укротят сами, когато изживеят своя трескав прилив от грабежи и разрушения. Когато се наситят да рушат и захвърлят чуждото творчество и притежание, те ще спаднат, ще се оттеглят и нови форми ще изникнат от един инстинкт, по-стар от треската за промени — инстинкта за свой дом.

„Je m’ en fiche“ — казваше Проспер Профон. Соумс не каза „Je n’ en fiche“ — изразът беше френски, а онзи приятел беше трън в петата му, — но дълбоко нейде в душата си той съзнаваше, че промяната е само междинна между две форми на живот, неизбежно разрушение, което ще разчисти място за нова собственост.

Какво от това, че обявата е закачена и приятното кътче се дава под наем?… Някой ще дойде и ще го вземе отново един ден.

Само едно го измъчваше истински, докато седеше тук — тъгата, загнездена в сърцето му… Защото слънцето обливаше в омагьосано сияние лицето му, облаците и листата на златеещата бреза, вятърът така нежно шумолеше, така тъмнозелен беше тисът и така бледен — лунният сърп в небето.

А, колкото и да желаеше, той нямаше никога да получи… красотата и любовта в тоя свят!

© 1906–1921 Джон Голзуърди

© 2004 Невена Розева, превод от английски

John Galsworthy

The Forsyte Saga, 1906–1921

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание: Издателство „Фама“, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11192]

Последна редакция: 2009-04-16 16:31:58

Планинска област в древна Палестина.

Едуард Гарнет (1868–1973) — литературен критик и публицист, приятел на Голзуъри.

Лице от комедия на английския писател Т. Тейлър.

Килп — вероломно и зло джудже от Дикенсов роман.

Улица с богаташки жилища от северната страна на Хайд парк.

Лондонски сезон — от май до юни, когато в живота на светското общество настъпва особено оживление.

Изделие от Уустър — център на английската порцеланова индустрия.

Бат — летовище с минерални бани в Югозападна Англия.

Хорогейт — летовище с минерални бани в Североизточна Англия.

Морски курорт на източното английско крайбрежие.

Гробище в Лондон.

Един фут = 30,5 см; а един инч = 2,5 см

Еднотипни жилищни сгради около Хайд парк. Поради скъпите наеми, достъпни само за много богати хора.

Богати улици от южната страна на Хайд парк.

Една от някога модните улици, западно от Хайд парк.

Закон от 1882 г., който установява пълна разделност в името на съпрузите.

Парк на едно възвишение, югозападно от Лондон, с красив изглед към Темза.

Парк в северното лондонско предградие.

Много известен лондонски театър, основан през XVII в.

Герой от операта „Фиделио“.

Квартал в северен Лондон със сравнително бедно население.

Джоли — весел, радостен.

Пансион, основан в 1440 г. за синове на аристокрацията и висшата буржоазия.