Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Не беше сама: четирите малки деца на Капернаумов я бяха наобиколили. София Семьоновна им наливаше чай. Тя мълчаливо и почтително посрещна Свидригайлов, с учудване огледа измокрените му дрехи, но не каза нито дума. А децата веднага избягаха в неописуем ужас.

Свидригайлов седна до масата и помоли Соня да седне до него. Тя плахо се приготви да слуша.

— Аз, София Семьоновна, може би ще замина за Америка — каза Свидригайлов, — и тъй като ние с вас се виждаме за последен път, дойдох да направя известни разпореждания. Е, видяхте ли днес онази дама? Аз зная какво ви е казала, няма нужда да ми разправяте. (Соня направи движение и се изчерви.) Тези хора са малко особени. А що се отнася до сестричките и братчето ви, те наистина са настанени и парите, които им се полагат, внесох за всяко едно срещу разписка, където трябва, в сигурни ръце. Впрочем вземете тези разписки, така, за всеки случай. Ето, вземете! Е, сега всичко е уредено. Вземете тези три петпроцентови облигации, общо за три хиляди. Те са за вас, само за вас, и нека това си остане между нас, никой да не знае, каквото и да чуете. Те ще ви потрябват, защото, София Семьоновна, лошо е да живеете както досега, пък и не сте принудена вече.

— Аз съм толкова облагодетелствана от вас, също и сирачетата, и покойната — забърза Соня, — че ако досега така малко съм ви благодарила… не смятайте, че…

— Е, стига, стига!

— А за тези пари, Аркадий Иванович, съм ви много благодарна, но всъщност сега нямам нужда от тях. Себе си винаги мога да изхраня, не го смятайте за неблагодарност; ако вие сте такъв благодетел, то тези пари…

— За вас са, София Семьоновна, и моля ви, без излишни разговори, защото и време нямам. А те ще ви потрябват. За Родион Романович има два пътя: или куршум в челото, или по Владимирка. (Соня го погледна с див поглед и затрепера.) Не се безпокойте, аз всичко зная, от него самия, и не съм бъбрив; никому няма да кажа. Вие добре го съветвахте тогава да отиде сам да си признае. За него ще бъде много по-добре. А като дойде ред до Владимирка — той ще тръгне, а вие след него, нали? Нали така? Нали така? А щом е така, значи парите ще са ви добре дошли. За него всъщност ще ви потрябват, разбирате ли? Като давам на вас, все едно, че на него давам. Освен това вие обещахте на Амалия Ивановна да си платите дълга, нали чух. София Семьоновна, защо все поемате така необмислено върху себе си такива договори и задължения? Нали Катерина Ивановна остана да дължи на тази немкиня, а не вие, значи, какво ви интересува тя. Така не може да се живее на този свят. Да, а ако някой някога ви запита за мене — да речем, утре или други ден — къде съм или какъв човек съм (а вас сигурно ще ви питат), не споменавайте, че аз съм ви ги дал, на никого. А сега довиждане. (Той стана от стола.) На Родион Романович много поздрави. Още нещо: дайте засега парите например на господин Разумихин да ви ги пази. Познавате ли господин Разумихин? Сигурно го познавате. Не е лош човек. Занесете му ги утре или… когато стане време. А дотогава ги скрийте добре.

Соня също скочи от стола и уплашено го гледаше. Много й се искаше да каже, да попита нещо, но в първите минути не смееше, пък и не знаеше как да започне.

— Но вие как… как ще тръгнете сега в този дъжд?

— Ех, за Америка се стягам, пък от дъжда ще се боя, хе, хе! Прощавайте, мила София Семьоновна! Живейте, дълго живейте, вие ще бъдете нужна на другите. Да… кажете на господин Разумихин, че съм ви помолил да му предадете много поздрави. Точно така му кажете: Аркадий Иванович Свидригайлов, значи, ви праща много поздрави. Непременно.

Той излезе, като остави Соня в изумление, в уплаха и в някакво неясно и тежко подозрение.

Впоследствие се оказа, че същата вечер, към дванадесет часа, той бе направил още едно твърде ексцентрично посещение.

Дъждът все още не преставаше. Целият измокрен, в единадесет и двадесет той влезе в тясната квартира на родителите на своята годеница на Василевския остров, на Трета улица, на Малкия булевард. Дълго чука, преди да му отворят, и отначало много ги разтревожи; но Аркадий Иванович, когато пожелаеше, беше човек с твърде пленителни обноски, тъй че първоначалната догадка (макар впрочем и твърде остроумна) на благоразумните родители, че Аркадий Иванович вероятно така се е нарязал някъде, че вече не е на себе си — веднага отпадна от само себе си. Милостивата и благоразумна майка на годеницата докара с креслото парализирания баща при Аркадий Иванович и по навик веднага започна да задава разни странични въпроси. (Тази жена никога не задаваше въпросите си направо, а винаги пускаше в ход най-напред усмивки и потриване на ръцете, а после, ако трябваше непременно добре да научи нещо, например кога ще бъде угодно на Аркадий Иванович да насрочи сватбата, започваше с най-любопитни и почти жадни въпроси за Париж и тамошния придворен живот и едва след това вече стигаше постепенно и до Третата линия на Василевския остров.) По друго време всичко това, разбира се, внушаваше голямо уважение, но този път Аркадий Иванович се оказа някак особено нетърпелив и категорично пожела да види годеницата си, макар и да му бяха казали още в самото начало, че тя вече си е легнала. Разбира се, годеницата дойде и Аркадий Иванович направо й съобщи, че за известно време трябва, по твърде важна причина, да замине от Петербург и затова й е донесъл акции за петдесет хиляди сребърни рубли и я моли да ги приеме от него като подарък, тъй като отдавна вече се е канел да й подари тази дреболия преди сватбата. С тези обяснения, разбира се, не се установяваше особено логична връзка на подаръка с незабавното заминаване и неотложната необходимост да дойде заради това в дъжда и в полунощ, но работата все пак мина доста гладко. Дори необходимите охкания и ахкания, въпроси и възклицания станаха някак изведнъж извънредно умерени и сдържани; затова пък беше изразена най-пламенна благодарност, подкрепена дори със сълзите на изключително благоразумната майка. Аркадий Иванович стана, засмя се, целуна годеницата си, потупа я по бузката, обеща, че скоро ще дойде, и като забеляза в очите й, макар и детско, любопитство, но наред с това и някакъв много сериозен ням въпрос, целуна я втори път и веднага се ядоса в душата си, че подаръкът ще бъде незабавно сложен под ключ от най-благоразумната измежду майките. Той излезе, оставяйки всички в необикновено възбудено състояние. Но милостивата майка веднага полушепнешком и на един дъх разреши някои най-важни недоумения, а именно, че Аркадий Иванович е голям човек, човек зает и с връзки, богаташ — Бог знае какво си е наумил, решава и тръгва, решава и дава парите, а следователно няма защо да се чудят. Разбира се, странно е, че той е целият мокър, но англичаните например са още по-ексцентрични, пък и всички тези хора от висшето общество не обръщат внимание какво ще се каже за тях и не се церемонят. Може би той дори нарочно ходи така, за да покаже, че от никого не го е страх. А най-важното е да не казват никому нито дума за това, защото Господ знае какво ще излезе от него, а парите — по-скоро под ключ, и, разбира се, най-хубавото е, че Федося през цялото време си беше в кухнята, но най-важното, съвсем, съвсем, съвсем нищо не бива да се казва на тази никаквица Реслих и прочие, и прочие. Седяха и си шепнеха докъм два часа. Годеницата впрочем отиде да спи много преди това, учудена и малко тъжна.